ЧАСТ 2 – НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
-> прочети първата част
Какво става след 2010 година в София?
След 2007 година започнаха множество ремонти и въстановителни процеси в София. Макар общо взето проблемите на града да са временно затихнали, те не са перманентно решени. 
Завършването на новото трасе на Метрото, бул. Черни връх, кръговото на Телевизионната кула и други артерии определено облекчават трафика в София. Бяха изградени много детски градини и много междублокови градинки бяха рехабилитирани, но ние все още се борим за капацитет към допустим минимум за гражданите, които обитаваме столицата. Жилищното строителство е почти спряло, а много офис сгради стоят без наематели.
Какво отличава София от другите градове в България?
Освен Парламента, управляващите структури и административните сгради, всеки модерен град е известен с броя на MALL-овете. В София са регистрирани 15 големи търговски центъра, като някои от тях се надпреварват в категория “Грандоманщина” – най-много площ, най-много магазини, най-много забавления, най-много технологии… най-най-най.
Столицата София:
Всеки ден в столицата се изсипват над 1.5 милиона автомобила, които заобикалят дупки и шахти, майки бутат колички по улиците, дядовци вдигат ръка, за да пресекат, полицаи правят комбинирани схеми, за да приберат някой лев, градският транспорт не отбива в зоната на спирките, деца играят сред боклуците, нощем е тъмница на много места, падат фасадни мазилки, но се слагат климатици да грозят, новите сгради се строят буквално на самата улица, никой не кара колело по километрите велоалеи, администрациите не работят в полза на гражданите, маршрутки и снабдители блокират движението, нахалитети просят по централните светофари и други истински битови проблеми…
Натоварването и потреблението в София са 5 пъти по-високи от втория по големина град в България. (а да не забравяме цените)
Как да променим към по-добро нашата столица?
Проблемите на града са много. Както постоянно възникващите нужди, така и сезонните ангажименти натоварват максимално отговорните служители. Столицата най-много се нуждае от подземни паркинги и градинки. След това идват другите условия, при които се придвижваме. Чистотата и заобикалящата ни среда определят нашето поведение. Истината е, че в София липсват граждани, които зимата да си изчистят снега пред блока, лятото да спретнат градинки. Всеки се оправдава с мизерията за начина, по който изглежда всичко. Парите нямат нищо общо с чистотата и спретнатия вид и е време да осъзнаем, че всеки един от нас е част от това общество, от което не сме доволни. Трябва да бъдат създадени контролни органи от неправителствения сектро и гражданите за налагане на цели и мерки за тяхното постигане. Участието на граждани в управлението наравно с административните управници гарантира резултати, които ще донесат усмивки на хората.
Кой и каква му е работата?
Както отбелязахме в Част 1, повечето администрации едва се справят с основните им ангажименти към институциите, с които работят и си сътрудничат и рядко остава ресурс за въпросите на обикновения гражданин. Липсват ефективни методи за довеждане на поставените проблеми до тяхното разрешаване. Ниската заплата или големия наплив от хора не са оправдание за зле свършена работа. В НАГ или която и да било “Районна Община” винаги има по една леличка, която иска да Ви процедира… и то по вътрешен правилник, гласуван на общо събрание според нуждите и възможните схеми в конкретната администрация. Би трябвало всеки обикновен човек да може да отиде на “гише”, където да бъде обслужен и запознат със стъпките, които трябва да предпиеме, за да бъде законен. В България винаги е липсвало лично отношение, освен ако не се чува “Шумът на парите”.
Кмет – управлява и определя приоритетите на града
гл. Архитект – изпълнителски функции и контрол
НАГ – съхранява и разполага със строителна документация
Районна Община – контролира и издава разрешителни
Ако се абстрахираме от средата и системата, в която са принудени да работят хората в горните администрации, ще видим че:
Как е възможно да разрешиш един от най-големите MALL-ове да бъде разположен директно на ул. Сребърна, без възможност за развитие?
Кметът трябва да следи всеки ден за нещата, които не са наред, и когато отиде на работа да възложи задачи за отстраняването им. След това да разпише всички извънредни решения и нужди, за да функционира администрацията и да гарантира успешни и финансово обезпечени проекти, които да привличат след себе си и нови инвестиции.
гл. Архитект трябва да вижда проблемите на своя град и да работи за разрешаването им. Всеки ден да разписва нови обекти, които да развиват инфраструктурата на града и да гарантира интереса на гражданите при изпълнението на всеки по-голям (значим) обект. Това е човекът, който трябва да наложи своята визия за развитие на града.
НАГ е институцията, която трябва да контролира и да съхранява чертежите и документите към всички строителни обекти в България. Много хора са чували отговор “Не знам”, “Нямаме” или “Липсват” – всъщност кой носи отговорност за незаконно внесените и изнесени проектни документации от хранилището? Защото когато достигнете до човека, който е отговорен по вашия проблем или при гл. районен архитект, трябва да се чувствате, като че ли Ви прави услуга, след като неговата работа е да Ви сътрудничи !?
Районна Община – трябва да обслужва гражданите и да гарантира техните права. В повечето случаи времето за посещение на граждани е много малко (2 дни от седмицата по 6 часа) и хиляди хора ходят по повече от веднъж, за да получат полагащата им се консултация от “лелките” в администрацията, които никога не казват цялата информация наведнъж.
Има ли условия за развитие?
Да, но с всеки изминал ден, като че ли тези възможности намаляват. Проектите се осъществяват за период от 1 до 5 години и често се разработват по данни, събирани още 5 години назад.
Тоест всеки резултат идва с 10 години закъснение, а ние така или иначе сме изостанали с инфраструктурата. Възможно ли е само защото административно определена група с влияние е уредила своите взаимоотношения с Общината, да се реализират проекти, които са с пагубни последствия за всички граждани. Едва ли някой вярва, че София се нуждае от нови улици (булеварди) с по 2 ленти за движение във всяка посока. В цял свят, боклукчийските кофи имат уредени места. У нас най-често такива няма – или ако има, то са осигурени неправилно. Ако приемем, че администрацията, имаща пряко отношение към архитектурата в София, надвишава 4000 служители, то вероятно всеки ден трябва да се създава нещо ново.
Най-важното е да създаваме и изграждаме стойностни проекти, а не такива с дефекти и пропуски.
Как е възможно да разрешиш на БИЛА да скрие фантастичната фасадата на MALL България на главно кръстовище?
Има ли лоялна конкуренция в София?
Има установени множество правила за рекламните елементи. Билборди по пътя, реклами по жилищни фасади, висящи кабели и тн. Всичко това ние софиянци намираме за напълно нормално, но всъщност не е. Не липсват ограничителни правила, а методи за контрол и санкция. Няма лоялност, всеки се бори със зъби и нокти за всяка стотинка. Това, което може да бъде използвано, за да сме по-напред от другия, ще бъде използвано, независимо дали това повишава нашите продажби. Като че ли ние не вярваме в себе си и в собствените си усилия, защото си мислим, че всички разбираме от всичко и имаме правото да налагаме на обществото своите модели на мислене. Прогрес ще има тогава, когато има толерантност.
Вероятно ако родната администрация работеше с японски специалисти – щеше да има много харакири 🙁