Европейската политика за енергийна ефективност
Енергийната политика за Европа съставлява част от общите цели на икономическата политика на ЕС. Три са отправните точки на европейската енергийна политика: борба с изменението на климата, насърчаване на създаването на растеж и работни места и ограничаване на външната зависимост на ЕС от вноса на газ и петрол.
Съществуват пет стълба на политиката за енергийна ефективност на ЕС:
1) общата политическа рамка и дейностите, предприемани съгласно Европейския план за действие за енергийна ефективност;
2) Националните планове за енергийна ефективност, основаващи се на Рамковата директива за енергийните услуги;
3) правната рамка за сектора с най-голямо енергопотребление — сградите, както и за енергопотребяващите продукти;
4) допълнителни инструменти за прилагане на тази политика — като целево финансиране, осигуряване на информация и мрежови организации, като
например Споразумението на кметове (Covenant of Mayors) и Устойчива енергия Европа (Sustainable Energy Europe); както и
5) международното сътрудничество в областта на енергийната ефективност.
Европейският план за действие по ЕЕ очертава 10 приоритетни области:
1. Етикетиране на уреди и стандарти за минимална енергийна консумация.
2. EE в сградите и изграждане на пасивните къщи.
3. Ефективно генериране и разпространение на енергия.
4. Ефективни горива за автомобилите.
5. Финансова помощ за инвестиране в ЕЕ при МСП и ЕСКО фирмите.
6. Насърчаване на ЕЕ в новите страни членки.
7. Кохерентно използване на данъците.
8. Повишаване на информираността в областта на ЕЕ.
9. ЕЕ в застроените площи.
10. Насърчаване на ЕЕ в световен мащаб.
Европейската комисия постигна съгласие в началото на 2008г. по мащабен пакет от предложения, чрез които де са изпълнят ангажиментите на ЕС за борба с изменението на климата и за насърчаването използването на възобновяема енергия – Пакет „Енергетика/Околна среда”. Освен това Комисията ще учреди Пакт, който ще бъде подписан от кметовете на 30-те европейски града заемащи водещи позиции в тази област и ще предложи международно споразумение за енергийната ефективност.
Комисията предлага Пакет от документи за енергийна ефективност,
включващ: предложение за преработка на Директивата за енергийните характеристики на сградите; предложение за преразглеждане на Директивата за енергийното етикетиране; предложение за нова Директива за въвеждане на схема за енергийно етикетиране на автомобилните гуми; решение на Комисията за установяване на указания, изясняващи изчисляването на количеството електроенергия, произведена в когенерационен режим; съобщение относно когенерацията.
Дефинираните приоритети са в съответствие с дългосрочните количествени цели, които трябва да бъдат постигнати на общностно ниво до 2020г.
През 2007 г. и в България беше разработен Първи Национален План за Действие по ЕЕ, обхващащ периода 2008-2010 г.
България прие национална индикативна цел за енергийни спестявания до 2016 година в размер на 9% от средното КЕП за 9 години (средно по 1 % годишно), което означава, че страната трябва осигури спестяване на горива и енергии на обща стойност 627 ktoe или 7291 GWh. Абсолютната стойност на индикативната цел за България, която страната трябва да се докаже като сума на енергоспестяванията през следващия 9-годишен период и се определя на база данните за крайното енергийно потребление през последните пет години – от 2001 до 2005 г., за които съществуват публикувани статистически данни.
Идентифициране на мерки за повишаване на енергийната ефективност от обследване на сгради за енергийна ефективност обществена поръчка 2008 година
С цел цел да се установи нивото на потребление на енергия, да се определи специфичните възможности за намаляването му и да се препоръчаш мерки за повишаване на енергийната ефективност в сградния фонд държавна и общинска собственост, характеризира с висок среден специфичен разход на енергия беше разработена Обществена поръчка – 2008 (приета на 28 август 2008 год. от МС) за обследване на 582 сгради с общата разгъната площ 2 120 017 m²., със средства от държавния бюджет, на обща стойност 3 мил. лв.
В преобладаващата си част това са здравни заведения и социални домове, училища и университети, както и административни сгради на централната и местната администрации. Голяма част от тях функционират в условията на сериозно занижен енергиен комфорт. В този смисъл, привеждането им в съответствие с изискванията за енергийна ефективност, би имал и ярко изразен социален ефект, изразяващ се в подобрена среда на обитаване и здравословни условия на обучение и труд.
В таблицата по-долу са представени обобщени резултати от извършените обследвания, както и някои характерни технико – икономически специфични показатели.
| НАИМЕНОВАНИЕ | РАЗМЕРНОСТ | СТОЙНОСТ |
| Обследвани сгради | бр. | 562 |
| Обща РЗП на обследваните сгради | млн. m² | 2,12 |
| Обща икономия на енергия след въвеждане на ЕСМ | GWh / годишно | 192 |
| Общо спестени емисии след въвеждане на ЕСМ | хил. т / годишно | 101 |
| Общо необходими инвестиции за ЕСМ | млн. лв | 142 |
| Очаквана специфична икономия на енергия | kWh / годишно / m² | 112 |
| Специфични инвестиции за спестен kWh | лв / kWh | 0,74 |
| Специфични инвестиции за m² РЗП | лв / m² | 83 |
Основната част от ЕСМ са предписани за подобряване:
– техническите показатели на сградните ограждащи конструкции и елементи. Това са мерките, които, чрез използване на съвременни изолационни материали и дограми, водят до понижаване коефициента на топлопреминаване през външните ограждащи конструкции (стени, подове, покриви) и елементи (прозорци, врати), както и до намаляване степента на инфилтрация до стойности, съобразени с изискванията за енергийна ефективност. Общата икономия от реализирането на тези мерки възлиза на 151 GWh (13 ktoe) годишно или пресметнато в лева – малко над 23,7 млн.лв.
– функционирането на котелни инсталации и абонатни станции, чрез цялостната им подмяна, или подмяна на елементи от тях. Тя ще доведе до близо 13 GWh (1,1 ktoe) годишно икономия на енергия.
– работата на сградните инсталации за отопление, БГВ и вентилация. Това включва частична реконструкция или цялостна подмяна на инсталациите – отоплителни тела, помпи, вентилатори, арматура и тръбна мрежа (вкл. изолация). Икономията от изпълнението на тази мярка ще бъде приблизително 13 GWh (1,1 ktoe) годишно.
Общо за всички ЕСМ е прогнозирано спестяване на емисии СО2 около 100 ktoe годишно, а средния срок на откупуването на вложените инвестиции – 4,6 год.