ХАЙРЕДИН – ВЕЛОАЛЕЯ “ОГОСТА”
Share :
Предмет на проекта в изграждането на велоалея ”Огоста” с дължина 10 000 м. Маршрутът тръгва от с. Хайредин, премина близо до с. Манастирище, за да достигне крайната си точка – с. Михайлово.
Началото на велоалеята се намира в североизточния край на с. Хайредин с лъкатушещи покрай брега на река Огоста завои, разкриващи запомнящи се гледки. Първата важна спирка по пътя на велоалеята е Паметникът в чест на 7-мата разстреляни летаци. Обособена е зона с места за сядане с перголи. Пресичането с първата улица в регулация се осъществява до моста на с. Хайредин, като същото следва да се случи и на моста на с. Манастирище над р.Огоста. По пътя велоалеята се пресича с границата на землищата на с. Хайредин, с. Манастирище и с. Михайлово. Малка част минава през уличната регулация на с. Михайлово. Велоалеята завършва при гора от тополи и брод през р. Огоста.
Предвидени са: зони за народни тържества, детски кът, места за сядане, заслони, наблюдателни площадки, дървен пешеходен мост. Новопроектираните елементи за обзавеждане са преместваеми – маса с пейки, беседка, навес с пейка, дървена пейка, дървени шезлонги, кошчета за отпадъци, дървени парапети и огради покрай пътеката.
Съоръженията и обектите се разполагат на композиционни групи по такъв начин, така че да са максимално функционални и да не засягат частни имоти.
Архитектурно-исторически контекст:
Село Хайредин се намира на 28 км югоизточно от Оряхово и е разположено по дължина в равната лъка на левия бряг на р.Огоста. Землището му е голямо и заема площ от 58 740 дка. Граничи на изток със Софрониево и Ботево, на юг- с Манастирище, на югозапад – с Михайлово, на запад – с Бъзовец и на север – с Крива бара. Най – старото селище в района на Хайредин е било в местността Рога – югозападно от днешното село. Тук се изравят късове от опожарена глинена мазилка на жилища, керамични и каменни оръдия на труда и керамика, която е характерна за медно-каменната епоха – петото хилядолетие пр.Хр. Останки от друго праисторическо селище са били намерени в местността Попов камък, северно от Хайредин. Тази местност е плоска скалиста тераса, която се издига над някогашния ляв бряг на р.Огоста.
Богати останки от тракийско селище са се намирали на територията на днешното село. Това селище е било обитавано през желязната и късноримската епохи. Останки от друго тракийско селище е имало и в местността Старите лозя. Тук са били открити каменно гърло и корито от неизвестен досега стар кладенец, а също така и много глинени съдове. Но най – бележит паметник от късноримската епоха е антична работилница за хромели (кръгли мелнични камъни).
В землището на село Хайредин се издигат повече от десет тракийски надгробни могили. Някои от тях имат имена: Бауренска могила, Илиева, Мерджанкова, Мечкарска, Сребрена, Станкова, Старата, Субашинска, Таралежковата могила и още няколко без имена, на които насипът е вече смъкнат от продължителното разораване с машини.
В землището на с.Хайредин има местности, някои от които имат доста старинен произход: Грълище, Дъбето, Крешка, Рупите, Тока, Чанковец и др. Те са признак, че в селото открай време живее българско население.
Село Манастирище се намира на 35 км. югозападно от гр.Оряхово и е разположено на полегата скална тераса до десния бряг на р.Огоста. Землището му се простира на площ от 27 127 дка. Граничи на изток с Бързина и Рогозен, на юг – с Бели брод, на запад – с Михайлово и на север – с Хайредин.
През Римската епоха в района на днешното Манастирище е имало римски вили рустика, които са били притежание на ветерани от римската войска. През време на Първото българска царство в местността Гръбльов дол, южно от Манастирище, е имало голямо раннобългарско селище и некропол. Открити са били погребения, извършени по езически и раннохристиянски обреди.
През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността “Манастира”, намираща се на 1 км югозападно от селото.
Село Михайлово се намира на 35 км югозападно от Оряхово и е разположено до левия бряг на р.Огоста. През селото тече малката река Гноенишка бара. Тя изтича от изворите в местността Браничев геран до с.Черни връх, Ломско и се влива в местността Наклата под селото като ляв приток на Огоста. На Гноенишка бара до 1950 г. е имало 11 воденици и три големи яза. Селото се нарича открай време Долна Гноеница (което означава място, където е имало кошари и пасища), но с Указ № 191, обнародван на 22.04.1950 г. е преименувано на Михайлово. Това е личното име на септемвриеца Михаил Кънчев, който за да избегне наказанието на правителствените войски се отровил.
Землището на с.Долна Гноеница заема площ от 33 287 дка и граничи на изток с Босилеград /Димитрово/ и Манастирище, на юг – с Бели брод и Лехчево, на запад – с Септемврийци и на север с – Бъзовец и Хайредин.
На югозапад от днешното село в местността Шумака при копане на глина за правене на тухли били открити погребения с трупоизгаряне – глинени погребални урни и златни накити. Около Долна Гноеница се издигат девет тракийски надгробни могили. Те показват, че тук преди римското господство на Балканите е имало тракийско земевладелско имение. В тези могили са погребвани собствениците на това имение, служили като конници във войската на тракийския цар. Могилите днес имат следните имена: Гелова могила, Грасова могила, Динчова /нарича се още и Дупната могила/, Жълъда, Кандова, Караманска, Къцова, Малката и Пакова могили. Те не са разкопавани от археолози /освен Дупната/ и не се знае от кое време датират извършените в тях погребения.