ХАЙРЕДИН – ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ “МАНАСТИРА”
Share :
Екопътеките и туристическите маршрути осигуряват безопасно и информирано движение из Община Хайредин. Основната цел е разнообразяване на туристическите услуги и увеличаване на посетителите в региона.
Екопътека “Манастира” е с дължина 6 665м. Маршрутът тръгва от с.Манастирище и стига до с.Михайлово. Началото на екопътеката се намира на границата на землищата на с. Манастирище и с. Хайредин, община Хайредин. Движи се по поречието на р.Огоста. Първата гледка, която се разкрива, е зона за отдих под сянката на група от дървета. В непосредствена близост се намира съществуващ извор. Екопътеката заобикаля стадиона на с. Манастирище, за да достигне зоната за народни тържества и границата с асфалтов път при моста на с.Манастирище. На пресечната точка са разположени обозначителни табели, беседки и кошчета за боклук. След това екопътеката преминава покрай помпена станция и частни имоти. Следващата спирка по пътеката е зона за отдих сред висока растителност – традиционно място за почивка на местните жители. Екопътеката води своя край непосредствено след брод над р.Огоста, който свързва екопътека „Манастира“ с велоалея „Огоста“.
Предвидени са: зони за народни тържества, детски кът, места за сядане, заслони, наблюдателни площадки, дървен пешеходен мост. Новопроектираните елементи за обзавеждане са преместваеми – маса с пейки, беседка, навес с пейка, дървена пейка, дървени шезлонги, кошчета за отпадъци, дървени парапети и огради покрай пътеката.
Съоръженията и обектите се разполагат на композиционни групи по такъв начин, така че да са максимално функционални и да не засягат частни имоти.
Архитектурно-исторически контекст:
Село Манастирище се намира на 35 км. югозападно от гр.Оряхово и е разположено на полегата скална тераса до десния бряг на р.Огоста. Землището му се простира на площ от 27 127 дка. Граничи на изток с Бързина и Рогозен, на юг – с Бели брод, на запад – с Михайлово и на север – с Хайредин.
През Римската епоха в района на днешното Манастирище е имало римски вили рустика, които са били притежание на ветерани от римската войска. През време на Първото българска царство в местността Гръбльов дол, южно от Манастирище, е имало голямо раннобългарско селище и некропол. Открити са били погребения, извършени по езически и раннохристиянски обреди.
През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността “Манастира”, намираща се на 1 км югозападно от селото. Тя дава наименованието на новопроектираната екопътека.
Село Михайлово се намира се на 35 км югозападно от Оряхово и е разположено до левия бряг на р.Огоста. През селото тече малката река Гноенишка бара. Тя изтича от изворите в местността Браничев геран до с.Черни връх, Ломско и се влива в местността Наклата под селото като ляв приток на Огоста. На Гноенишка бара до 1950 г. е имало 11 воденици и три големи яза. Селото се нарича открай време Долна Гноеница (което означава място, където е имало кошари и пасища), но с Указ № 191, обнародван на 22.04.1950 г. е преименувано на Михайлово. Това е личното име на септемвриеца Михаил Кънчев, който за да избегне наказанието на правителствените войски се отровил.
Землището на с.Долна Гноеница заема площ от 33 287 дка и граничи на изток с Босилеград /Димитрово/ и Манастирище, на юг – с Бели брод и Лехчево, на запад – с Септемврийци и на север с – Бъзовец и Хайредин.
На югозапад от днешното село в местността Шумака при копане на глина за правене на тухли били открити погребения с трупоизгаряне – глинени погребални урни и златни накити. Около Долна Гноеница се издигат девет тракийски надгробни могили. Те показват, че тук преди римското господство на Балканите е имало тракийско земевладелско имение. В тези могили са погребвани собствениците на това имение, служили като конници във войската на тракийския цар. Могилите днес имат следните имена: Гелова могила, Грасова могила, Динчова /нарича се още и Дупната могила/, Жълъда, Кандова, Караманска, Къцова, Малката и Пакова могили. Те не са разкопавани от археолози /освен Дупната/ и не се знае от кое време датират извършените в тях погребения.