Изкуството и музата в архитектурата

Архитектурата е онзи вид изкуство, което оказва най-силно влияние върху нашето ежедневие.

Като част от групата на изкуството, архитекутрата има своите стилове и периоди на развитие. Като цяло тя се разделя на антична, средновековна и модерна архитектура. Емблематична е архитектурата през ХV-ХVIII век. Своя чар и стил носи и българската архитектура. Не можем да подминем и развитието покрай културно-религиозния възход през ХІХ-ХХ век.

Създаването и опазването на методите в архитектурните среди е еднакво значимо за културния фонд на творците.
Не можем да пропуснем отделните стилове в нашето изкуство:

Италиански ренесанс — XIV до XVI век
Северен ренесанс — XVI век
Маниеризъм — XVI век
Барок — XVII до XVIII век
Рококо — средата на XVIII век
Неокласицизъм — XVII до XIX век
Романтизъм — XVIII до XIX век
Реализъм — XIX век

Няма творец, който да може да създава, без познания и своята “Муза” (от старогръцки: μοῦσαι). В древногръцката митология това са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Обитават планините Хеликон и Парнас.

ДРЕВНИТЕ МУЗИ

Счита се, че първите, които са ги почитали и поднасяли дарове за музите на Хеликон, не са поетите и певците, а страшните великани От и Ефиалт. Те въвели култа към музите и им дали имената, но за тях музите са били само три -Мелета (гр. μελετη- “учение, опитност”), Мнема (гр.μνιμη – памет) и Аойда (гр. αοιδή, ωδή – “песен”). С течение на времето от Македония дошъл Пир и дал имена на деветте музи. За тяхното хтоническо минало свидетелстват и децата, които те имат от Зевс, Аполон и други богове. От брака на Мелпомена и речния бог Ахелой се раждат сирените – мизантропични, човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. От Зевс и Калиопа, а според други източници от Талия и Аполон, се раждат корибантите – жриците на малоазитската богиня-майка Кибела, и до днес почитана в Ефес. Древните музи са наричани “бурни” ( от гр. θουριδες, фуридес), което е със същия корен като фурии и в тази посока, образът на музите се приближава до този на ериниите -богините на отмъщението. Музите и менадите често се споменават заедно. Примерно цар Ликург бил наказан от Дионис, за това че преследвал музите и менадите. Музите жестоко си отмъщавали на всеки, дръзнал да ги предизвика.

КЛАСИЧЕСКИ МУЗИ

Класическите олимпийски музи – са дъщери на Зевс и Мнемозина. Техен водач е бил Аполон. Считало се е, че на тях е подвластно миналото, настоящето и бъдещето и че имат пророческа дарба. Те били покровителки на певците и музикантите и ги обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете. Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото. Всяка муза има име и атрибути:

“Аполон танцува с музите” Балдасаре Перуци
Калиопа – муза на епическата поезия, изобразявана е с писмена табличка. Тя е и майката на Орфей.
Клио – муза на историята и се изобразява със свитък в ръка.
Урания – муза на астрономията. Изобразява се с глобус.
Ерато – муза на любовната поезия. Изобразява се с китара.
Евтерпа – муза на лирическата поезия. Изобразява се с флейта.
Мелпомена – муза на трагедията. Изобразява се с трагическа маска.
Талия – муза на комедията. Изобразява се с комическа маска.
Терпсихора – муза на танците. Изобразява се с лира.
Полихимния- муза на химните и пантомимата. Изобразява се с покривало на главата.
ИЗКУСТВО

Изкуството в най-общ смисъл представлява използване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света. То е умението за представяне на определена информация на зрителя или слушателя посредством една от формите на естетическо възприятие и възпроизвеждане на света. То е също така форма на обществено съзнание и съставна част от културата на човечеството. Продукт е на различни човешки дейности като например живопис, графика, музика, кинематография, театър, балет, опера, литература и други. Клонът на философията, който се занимава с изкуството, се нарича естетика. Енциклопедия Британика дава следното определение на изкуство:”Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други”. Лев Толстой определя изкуството като средство за комуникация между хората.

Иван Мърквичка „Ръченица“
Терминът изкуство може да се употребява в различен смисъл: като процес на използването на таланта, да обозначи произведението на надарен майстор, потреблението от аудиторията, а също така и изучаването на изкуството (изкуствознание). Обектите (произведения на изкуството), създадени от творци или майстори (изкуството като дейност), предизвикват отклик, настроение, предават символика и друга информация на публиката (изкуството като потребление). Произведенията на изкуството се създават чрез целенасочена талантлива интерпретация на неограничено множество концепции и идеи с цел да бъдат предадени на околните. Изкуството стимулира мислите, чувствата, представите и идеите чрез възприятията. То изразява идеи, приема най-разнообразни форми и служи на най-различни цели.

История на изкуството
ДРЕВНО ИЗКУСТВО

Най-старите форми на изкуство, достигнали до наше време, са малки статуетки и рисунки по камъни и пещери от времето на Палеолита, преди около 40 000 години. Те представляват предимно ловни сцени и сцени от ежедневието. Тъй като отсъстват писмени документи от това време, е трудно да се дефинира и интерпретира значението на този вид изкуство.

АНТИЧНО ИЗКУСТВО

Периодът на античното изкуство включва изкуството на 6-те велики цивилизации: Египет, Месопотамия, Гърция, Рим, Индия и Китай. Всяка една от тях разработва свой уникален стил. Много от тези произведения са се запазили до наши дни. Също така поради съществуването на писменост в този период, за първи път е документирано как работят артистите.

ЕГИПЕТ

Поради силно религиозната същност на древноегипетското изкуство, то представя основно богове, богини и фараони (които също са се считали за богове). То се характеризира със строг ред. Линиите са ясни и обикновени, а формите изчистени и прости. Използват се хоризонтални и вертикални линии за да се постигнат верните пропорции и ред. За отбелязване на социалната йерархиясе използва размера на фигурите, те са по-големи за стоящите по-високо в йерархията. Изкуството на Египет употребява също така символизъм, особено в цветовете. Синьото и зеленото символизират река Нил и живота. Жълтото е за Ра- богът на слънцето, а червеното е олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените с по-светъл. Цветовете са се запазили значително добре през вековете поради сухия климат на Египет. Животните също имат символично значение.

МЕСОПОТАМИЯ

Месопотамия много често е считана за люлка на цивилизацията. В нейните граници се раждат и развиват едни от най-известните антични цивилизации, оставили писменост и изкуство. Шумерите например (считани за една от първите цивилизации) се занимават с грънчарство и бижутерия. Във Вавилон започват да използват плочки и тухли като градивен материал най-вече поради изобилието на глина. Асирийците изработват изящна бижутерия от мед и злато, както и различни статуетки и съдове от порцелан и стъкло. Персийците строят най-вече палати и предмети, изработени от метал.

ИНДИЯ

Планирането и строежа на градовете е свидетелство за силно развита култура и дълбоко разбиране на понятието пространство в архитектурата. Различни предмети на изкуството показват, че индийците са познавали анатомията на човешкото тяло. Индийското изкуство е много своеобразно и специфично.

КИТАЙ

През бронзовата епоха са изработени множество артистични предмети от бронз за практически нужди, но също така и за религиозни ритуали. Китайското изкуство и промените в него се свързват с царуването на отделните династии. Една от най-големите забележителности на древен Китай остава Теракотената армия, която представлява ансамбъл от 8 099 индивидуални статуи в действителен размер. Освен статуи на войни могат да се видят такива и на коне, карети, лъкове.

ГЪРЦИЯ

Една от най-древните цивилизации е Минойската цивилизация, зародила се на остров Крит. Хората от тази епоха са изработвали красива керамика и стенописи. Известни са и с маските от злато. Находките от Микена свидетелстват, че голяма част от това изкуство е взаимствано от Минойското. Ярък пример е известната маска на Агамемнон.

Принципно, античното гръцко изкуство се състои от 3 периода: архаичен период, класика и елинизъм. Това, което е достигнало до нас са различните видове глинени съдове, архитектурни забележителности и статуи.

РИМ

Древноримското изкуство започва като имитация на древногръцкото. Основните форми са архитектура, рисуване, скулптура и мозайка. Много от техните красиви мозайки са се запазили и до днес. Те също така изработват бижутерия и малки фигурки от стъкло и глина.

ЗАПАДНО ИЗКУСТВО

Западно изкуство се нарича изкуството основно на Европа и някои други части на света с предимно европейско влияние. То обхваща огромен период от време и много различни жанрове – музика, литература, живопис, скулптура, архитектура, балет, театър, кино. Във византийското и готическото изкуство на средновековието влиянието на църквата, която настоява на изображението на библейската истина. Не се счита за нужно да се изобразява действителността и материалния свят. Лицата по рисунките обикновено са бледи, изпити, неизразителни. С раждането на Ренесанса изкуството се връща към живот с пространствени фигури и пейзажи. Разделя се на няколко основни периода, макар те да се припокриват и смесват един с друг в много от случаите.

Голямата вълна на Конагава
Под източно изкуство се разбира изкуството на Далечния изток, по-специално Китай, Индия, Япония, Лаос, Виетнам и Корея. То е повлияно от голямо разнообразие на култури и религии.

Източното изкуство като правило е близко до средновековното западно изкуство. То е израз на стремежа за красота и вътрешния ритъм на живот. От трите основни метода на художествен израз – линия, форма и маса – източното изкуство използва предимно масата. Характерно за това изкуство е че използва контури (нещо подобно на анимацията в наше време) и не отразява играта, пречупването и отражението на светлината. Обикновено основният цвят е монотонен, без нюанси и светлосенки. Но от друга страна то държи първенство по богатство и разнообразие от орнаменти. Колоритът в източното изкуство е условен, а в западното – естествен.

СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

Съвременно изкуство е изкуството, което се прави в настоящето. Разбира се, с течение на времето настоящето става минало и с това се променя съдържанието на думата съвременно изкуство. Някои считат за съвременно изкуството след Втората световна война, но други считат, че това определение е остаряло и за съвременно трябва да се счита изкуството след 1970 година. Седемдесетте години на ХХ век са избрани за отправна точка поради драстичните промени в културния и политически живот и възникването напостмодернизма.

ИЗЯЩНО ИЗКУСТВО И ПЛАСТИЧНО ИЗКУСТВО

Разграничението на изящно и пластично изкуство се установява окончателно в средата на 18 век. Изящното изкуство обхваща графиката, скулптурата и живописта от изобразителните изкуства, а в общ изкуствоведски план — ощемузиката, поезията, красноречието и танца. Пластичното изкуство обхваща архитектурата, приложното изкуство, декоративното изкуство, дизайна и неконвенционалните форми на изкуство.

от Уикипедия, свободната енциклопедия