А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Цела, наос (лат. cella – стая, помещение, килия) – главното помещение на храма. Цементикум опус (лат. caementicum opus) – според Витрувий: Зидария, при която се употребяват дребни камъни, положени в дебели легла от варов разтвор. Тази зидария се излива обикновено в кофраж от дъски или в ями; вж. Блокаж Циклопска зидария (гр.) – примитивна зидария, при която са употребени едри …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Халколит, енеолит или каменно-медната епоха – третият главен период от човешката култура след старокаменния и новокаменния. Продължава животът върху селищните могили от неолита, но възникват и укрепени селища върху височини. Развива се добива на мед и злато. Появява се йерархичната социална структура в обществото и започва процеса на социално и имуществено разделение. Вожда приема ролята и на жрец. …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Фабриции (лат. faber – правя, строя) – в Римската империя – Наименование на военноинженерните части Фанум (лат. fanum) – осветено място за храм у римляните – за разлика от другите места (профанум). Фас (фр. face от лат. facies – лице) – лицевата част на бастиона. Фасция (лат. fascia – лента, пояс, банд, свръзка) – правоъгълни отстъпи (профили) за …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Таберна, таверна (лат. taberna – барака, магазинче, будка, кьошк ( – 1. Сграда за приемане на обикновените пътници за пренощуване, построена покрай римските пътища, докато претория служели за същата цел, но за високопоставени пътници; 2. Търговско и занаятчийско заведение, кръчма, пивница, хан или сарафска лавка, разпространена много в Рим. Табернакулум (лат. tâbernaculum от taberna – барака, магазинче, …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я „САВА” – ранно- и среднохалколитна археологическа култура по Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос. Получава името си от селищната могила Сава край град Дългопол, Варненска област. Култура Сава се развива на базата на култура Усое. На Север от Стара планина, поселенията й се срещат в основата на редица селищни могили. Жилищата са наземни, с правоъгълна форма: строени …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Рабдозис (гр. rabdosis) – вж. Канелури. Равелин (фр. ravelin, ит. rivellino от лат. ravelere – отделям) – външно, триъгълно в план, землено или каменноземлено укрепление пред фронта на основната крепост, между бастионите, отделено от тях чрез крепостния ров. Равелините са можели също да бъдат защитени с ров пред фасовете си. Регула (лат. regula – линеал, летва) – …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Павимент (лат. pavimentum от pavio – тъпча, трамбовам) – подова настилка от каменни плочи, тухли, мозайки, замазки и др. Паланка (тур. от ит. palanka – производно от палисада) – в Османската империя – Селище от периода XVI-XVIII век, оградено с паянтова, землена или много рядко с масивна защитна стена. Палациум (лат. palatium – от Палатин) – 1. …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Обелиск (гр. obeliskos) – висок монолитен или съставен от отделни блокове свободно изправен каменен стълб. В Египет някои обелиски били високи до 32 метра. Облом (рус) – профил. „ОВЧАРОВО” – раннонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Северното черноморско крайбрежие). Получава името си от с. Овчарово, Търговищка област, близо до което е разкрита. Поселенията са разположени на …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я „На венец” – наименование на сглобка при дървена стенна конструкция, характерна за къщите от периода XVI-XVIIв., предхождащ Възраждането в България. Стените са от широки, дълги талпи в хоризонтални редове, сглобени в ъглите „на венец” с дървени клинове чивии – без употреба на гвоздеи. Дървената стенна конструкция „на венец” през Възраждането почти не се използва по Българските …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Мавзолей (лат. Mausoleum от гр. име Mausolos) – монументална надземна надгробна постройка, включваща понякога освен гробната камера (често подземна) още и възпоменателна зала. Широко разпространение Мавзолеите имали в Древен Рим. Името си водят от гробницата на персийския сатрап Мавзол (ІV в. пр. н. е., т. нар. Халикарнаски мавзолей в Мала Азия.). Мазгал (тур. араб.) – тесен отвор за …
