Б

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

База (гр. básis – основа, подножие) – 1. Основа, стъпка, подложка под колона или стълб, с различна архитектурна разработка (профилирана) и  различна височина в отделните ордери; 2. Архитектурно разработената долна част на цокъла на стена, пиедестал, алтар и др.

Базилика (от гр. basilikoc – царски; в Атина – портик, където заседавал архонтът, базилевсът) – 1. в Гърция, първоначално – Обществена сграда с неточно установен тип, но обикновено разделена чрез колонни редици на пътеки (кораби). С издигане на стените на средния кораб се образувал известният установен типбазилика с тъй наречения „базиликален разрез“, познат още в Египет;  2. Правоъгълна сграда, разделена чрез надлъжни редове колони или стълбове (пилони) на нечетен брой части (нефове, кораби) със самостоятелни покрития. Средният кораб е обикновено по-широк и винаги по-висок, така че горната част на стените му над страничните кораби получава прозорци за директно осветление. Базиликата има обикновено пред входа правоъгълно помещение (преддверие, нартика), а в срещуположния край на средния кораб апсида. Покритието на Базиликата първоначално е било дървено (с открит гредоред или таван), впоследствие заменено със сводове. В Древния РимБазилики са служели за съдебни зали, пазари, дребни борси и др. Християнството използва Базиликата като църква; 3. Понятието Базилика става синоним на раннохристиянска църква не само от базиликален тип.

Балдахин (от Балдак, средновековното име на Вавилон) – 1. Голям подвижен или неподвижен чадър за запазване от слънце и дъжд, или върху реликви; 2. в архитектурата – Малък, лек, макар и от масивни материали покрив, носен от колони при алтари, статуи или трибуни; вж. Едикула

Балемез, Балеймез (ит. ballo mezzo – средни ядра) – тежко далекобойно крепостно или корабно оръдие, стрелящо с ядра, тежки до 50 кг.

Балкон (фр. balcon от ст. герм. balken – греда) – надвесена и открита площадка с парапет, издадена от някое от помещенията на горните етажи на сградата. Гредите, които носят балкона са конзолни.

Балюстрада (фр. balustrade) – парапет на стълба, тераса, балкон и др., ръкохватката на който се поддържа от балюстри – струговани или рязани стълбчета от дърво, камък, метал, бетон и др., често пъти богато профилирани.

Банкет (фр. banquet от итал. banchetto – малка пейка) – пътека, оформена като стъпало в масива на бруствера, като място за пушечна стрелба.

Баптистерий (гр. – потапям) – кръщалня. Кръгла или многостенна сграда, покрита с купол и предназначено за кръщаване. Разполага се до църквата. ОтвътреБаптистерият е украсен с мозайки и скулптура и има в средата си писцина. Понякога за Баптистерий се отделя помещение вътре в църквата (например в старохристиянското строителство по българските земи).

Барбакан (фр. barbacane от арабски) – 1. Издадени напред големи полукръгли уширения на крепостните стени с бойници; 2. Малка крепост, обикновено с кръгла в план форма, разположена пред градската порта, осигуряваща допълнителната й защита; 3. Декоративно оформени улеи за оттичане на дъждовни води от сгради и съоръжения; 4. Мъзгал.

Барбет (фр. barbette) – насипна площадка зад бруствера на крепостната стена за разстановка на оръдия.

Барелеф (фр. bas relief – нисък релеф) – Скулптурно изображение със слабо издаване навън от плоския фон, върху който е поставено. Орелефът е също такава скулптура, но със силно издаване над плоскостта. Пълното отделяне от плоскостта се нарича “ажур”.

Барок (португ. barocco – криво) – 1. Архитектурен и художествен стил, главно в Италия, Западна и Средна Европа през XVII и ХѴIII век. Развил се от зрелия Ренесанс като отражение на настъпилото релнгиозно-политическо движение на контрареформацията. 2. „Барокови” форми се наричат условно и ония форми от римската архитектура, които се срещат през II и III век – средата и края на Империята, вероятно под източно влияние, и които се изразяват в свободно пренебрегване на класическите композиционни и декоративни канони, гигантомания, игра с кривите линии и пр.

Барутхане (тур. barut hane – барутна къща) – 1. Барутен склад. 2. Държавна фабрика за производство на барут.

Бастея (наименование от Албрехт Дюрер – 1471-1528г.) – широка рондела с артилерийска площадка на последното си ниво и каземати на ниво дъното на рова, обикновено свързани с потерна към него.

Бастилия, болверк, турион – бастион с орилони

Бастион (ит. bastionato, фр. bastion – изпъкнала напред постройка) – петоъгълно в план кулообразно укрепление, издаващо се пред фронта на крепостна стена (след XVI век), завършващо на едно ниво с нея.

Батрон (гр. batron – стъпало, банка) – издигнато място, трон (място в портика в Атина, където заседавал архонът василевс).

Безистен (тур. от араб.) – покрит пазар. Голяма каменна сграда с редици магазини във вътрешността, осигуряваща надеждната им охрана от грабеж и пожар посредством постоянна стража. Строили се в големите търговски центрове на турската държава.

Беклеме (тур. beklemek – охранявам, давам караул) – стражева кула за охрана на пътища в Османската империя през XIX век.

Бема (гр. béma – стъпало) – дълго, издигнато, чрез малко на брой стъпала, място за ораторска или съдийска трибуна на открито или в помещение. Бематае по-ниска от подиум. По-късно, в християнския храм – солей, солея.

Берма (фр. berme от холандски) – тясна пътека между защитния ров и крепостната стена (или крепостния вал).

Бит-хилани – Първоначално хетитски или митански тип сграда или част от сграда, състояща се от правоъгълно колонно преддверие с влизане от дългата му страна, със или без фланкиращи го квадратни кули. Типът е възприет от асирийците.

Блокаж (фр. blocage) – 1. Груба зидария, конгломерат от големи и малки камъни с изобилен варов разтвор. Римляните усъвършенствали твърде много тази конструкция (опус цементикум); вж. Цементикум опус; 2. Защитна настилка, положена обикновено върху два реда плътно наредени греди, предпазваща тавана от опожаряване и вражеско проникване. При Хаджигьорговата къща в Банско блокажът е с дебелина 40см и е направен от речни камъни свързани с хоросан; 3. Пълнеж в пространството между два подови гредореда, така че в случай на опожаряване на покрива огънят да не може да проникне в долните етажи. При Куртпашовата кула във Враца дебелината  на този блокаж е 35см и е от камъни на варопясъчен разтвор; Решения 2. и 3. са характерни за Предвъзрожденските къщи и жилищни кули (края на XIV – средата на XVIIIв.)

Боария – входно преддверие от чардака към стаите при типичната Банска възрожденска къща. Боариятаима ветробранна и разпределителна функция.

Боен еркер – конзолни издатини при венеца на кула или крепостна стена, осигуряващи по-добър обстрел и наблюдение на мъртвата зона в подножието на крепостните верки. Бойните еркери обикновено са били изграждани с дървени едроразмерни конструкции във вид на широки чардаци, функционално свързани с бойната пътека или най-горните нива на кулите.

Бойна пътека (фр. chemin de ronde) – защитена от зъберите обиколна пътека върху куртините

Бойница (бълг.) – процеп в ограждащ зид или крепостна венчилка за стрелба с ръчно оръжие.

Болверк, бастилия , турион – бастион с орилони

Бонети – вж. Габион

Босаж (фр. bossage) – груба обработка на видимата повърхност на квадрите в зидарията. Тази повърхност се издава пред общото лице на зида.

Брашненик или Месалник – неотоплявано домакинско помещение при типичната Банска възрожденска къща, в което стои сандъкът с брашното, меси се хлябът, има стълба към тавана, който служи за допълнителна складова площ.

Бронзова епоха – дели се на ранна (РБЕ), средна (СБЕ)  и късна (КБЕ).
Ранната бронзова епоха се дели на три етапа :
РБЕ 1- Езеро: 3600/3500 – 3000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Езеро, Сливенска област,
РБЕ 2 – Михалич: 3000 – 2500/2400 г. пр. н. е. – укрепено селище Михалич, Хасковска област
РБЕ 3 – Св. Кирилово: 2500/2400 – 2000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Свети Кирилово, Старозагорска област
За началото на РБЕ има следните научни мнения :

1. 2500г. пр. н. е. определя за началото й Васил Миков през 1971г.
2. 2750г. пр. н. е. определя за началото й Румен Катинчаров през 1975г.
3. 3500 ( 3200 ( 3000г. пр. н. е. според Иван Панайотов, който постепенно изтегля датата назад във времето през 1981г.

За край на РБЕ: 2000/1900 г. пр. н. е.
За СБЕ има единодушно мнение:

1. от 2000/1900 до 1600/1500г. пр. н. е.

За КБЕ също единодушно:

1. от 1600/1500 до 1200/1100г. пр. н. е

Появява се бронза – сплав от мед и калай, развиват се металургични и металообработващи центрове, започват да се оформят специализирани производства, появява се и се утвърждава колесния транспорт. Задължително се извършва укрепване на селищата, поради поява на племенни и общински стълкновения. Създават се и функционират постоянни, интензивни културни и търговски връзки.

Бруствер (нем. Brustwehr: Brust – гърди + Wehr – отбрана, т.е. защита до гърди) – защитен укрепителен землен насип зад ров или пред окоп.

Букран, Букрании (гр. boús и krànion – волски череп) – архитектурен орнамент от релефни или рисувани волски черепи, свързани с фестони (гирлянди) върху фризове или метопи. Типични за метопите в дорийския гръцки храм.

Булевтерион (гр. bulê – съвет) – сграда за заседанията на булето (градски съвет на старейшините, висш административен орган на изпълнителната, а понякога и на законодателната власт в древногръцката държава).

Бург (нем. Burg, латинизирано burgus, ит. borgo, фр. bourg) – 1. Малък кастел с малоброен гарнизон; 2. Укрепен пункт през Средновековието в Западна Европа. Първите Бурги били старите римски стражеви укрепления, използвани от населението след падането на Рим за защита от нападения. Укрепените пунктове, превърнали се в ХІ в. в градове, вече не се наричалиБург. От ХІІ в. Бурги се наричали главно рицарските замъци. В ХІV – ХV в. във връзка с усилването на централната власт и в резултата на появата на артилерията Бургите изгубили своето значение.

Бухрия – къса ветробранна стеничка, разположена между огнището и входната вратата в уземните (само със сутеренен етаж) български къщи

източник: http://www.bgjourney.com

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.