А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
Вал (лат. vallum – насип), герме, еркесия – дълго землено защитно съоръжение с ров пред него и понякога със стражеви кули. Аспарухов вал и др.
Валган, Валганг (нем. Walgang – пътека върху вала) – широка насипна пътека зад траверсите на крепостните съоръжения за разстановка на артилерията.
Вартен (нем. warten – чакам, наблюдавам, следя) – невисока, самостоятелна стражево-наблюдателна кула край пътища и проходи.
Вежда – 1. (арх.) Горната дървена или измазана рамка на прозорец в българската възрожденска къща, декоративно обработена с профили като фронтон, сегментна дъга или в друга форма. 2. (земем.) Границата между обработваемата площ и скат, бряг на река или друга необработваема и неподлежаща на обработване земя (да не се смесва със “синор”).
Велум (лат. velum) – Платна (корабни), с които се покривали местата на зрителите в римските театри и амфитеатри за предпазване от горещото слънце.
Верка (нем. Werk – дело, работа, творение; произв. Bauwerk – здание, Festungswerk – укрепление) – главен елемент от крепостна система (например: бастион, равелин, демилюна, редут, редан и др.)
Виадукт (нем. Viadukt от лат. viae ductus от via – път и duсо – водя ( – през Античността и Средновековието – Мост за провеждане път над долина. Често пътиВиадуктът е съчетан със съоръжение от водопроводната система, служещо за прехвърлянето на водни количества по трасето в места с по-значителни снижавания на терена или между срещулежащи височини – вж. Акведукт
Виа сагитарис (лат. via sagittarius – улица на стрелеца) – улица, обикаляща покрай крепостната стена отвътре. Синоним: интервалум
Вила (лат. villa) – Жилищна постройка у римляните; отделна сграда или комплекс от отделни сгради. В Рим различавали: вила урбана – градска вила, виласубурбана – крайградска вила и вила рустика – вила на полето.
Висяща плоча (рус. выкосная плита, нем. Hängeplatte) – главна част на корниза, издадена напред като стреха с цел да отвежда водата (чрез изреза си “скоция”).
В’къщи – най-употребяваното название на главното жилищно помещение с огнище в българската народна къща. Името в’къщи е произлязло от общото название на жилищната сграда, която първоначално е била еднопространствена и съдържала само това помещение.
Водна кула – кула с кладенец или щерна в приземието.
Волута (лат. voluta, фр. volute – нещо навито, спирално) – 1. Архитектурен орнамент, състоящ се от спирално завита част (охлюв) с кръгче (око) в центъра. Явява се като характерна съставка на йонийския, коринтския и композитния капител; 2. Отделен декоративен детайл и конструктивен елемент (конзола и др.). В архитектурата на Ренесанса и Барока широко се използват волути с големи размери при църковните фасади, при обрамчване на портали, врати, прозорци и др.
Вомиторий (лат. vomitorium – отвор, през който се излива поток) – порта за излизане на животните в арената или на хората в кавеата на римския амфитеатър.
източник::http://www.bgjourney.com
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
