Архитектурен речник

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

Габарит (фр. gabarit) – Общ ограничителен контур (силует) на сграда или архитектурен обект.

Габион (ит. gabbione – кош) – защитни прегради от кошове без дъно, напълнени с камъни, чакъл или пръст. Когато тези прегради се правели с чували, напълнени с пясък, или от натрупани чимове, били наричани Бонети.

Гейсон (гр. geison) – Главен корниз в каменната антична архитектура, състоящ се от няколко профила, от които най-същественият е този на висящата плоча. Латинският термин за главния корниз е “корона”.

Геометричен стил – стил през античната епоха в Стара Гърция, когато е преобладавал геометричният орнамент.

Гимназион, Гимназя (гр. gymnáson) – 1. в Древна Атина – Училище или място за обучение (главно физическо) на знатните атински юноши (ефеби), където те завършвали своето образование след палестрата. ВГимназионите те се занимавали освен с физкултура още и с политика, философия, литература под ръководството на известни философи; 2. според описание на Витрувий: Сградният комплекс, в който е ставало това обучение, се е състоял от няколко помещения с различно предназначение, включвал е и палестра.

Гласис (фр. glacis от лат. glatia – плавен наклон) – насип пред контраскарпа (пред външната стена на защитния ров) с плавен наклон откъм страната на атаката.

Глиптотека (гр. от glýptô – вая, гравирам, скулптирам и teka – склад) – сграда за складиране и пазене на произведения на пластиката (прототип на музей).

Горжа (фр. gorge – гърло) – тесен процеп, вход – към бастион, равелин, редут и към други крепостни верки.

Горжев ров – ров пред горжа, възпрепятстващ лесното проникване на неприятеля във верката

Гривица – вж. Гърло – 2.; 3. Гривица се нарича още и рамповидният вход към избата при надземните Западно-български възрожденски къщи.

Грифон (гр. griffon) – Митическо четириного животно с глава и крила на орел, а с тяло и крака на лъв. Мотив за скулптурна или живописна украса.

Гротеска (лат. grotta – пещера) – орнаментни форми с мотиви от растителния или животинския свят, фантастично стилизирани, характерни за фреските и релефите от Нероново време, с които били украсени стените и сводовете на помещенията на Домус Ауреа, сега останали като подземия („гроти“) – На тях подражавали художниците на Ренесанса. Застъпени са и по фреските на третия и четвъртия стил в Помпей.

Гути (лат. gutta – капка) – Къси цилиндърчета, поставени на долната повърхност на профилите “регула” и “мутула” на дорийския антаблеман.

Гърло – 1. (рус. выкружка, нем Hohlkehle, фр. gorge) – Събирателно име на корнизни части с профил – крива вдлъбната линия, обикновено 1/4 окръжност. Важно средство за постигане на разнообразие между светлина и сянка и за усилване на пластичността на фасадата, напр. египетското гърло; вж. Лизис

Гърло – 2. Рампа пред входа в уземните български къщи, която осъществява прехода между нивото на терена и жилището.