А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
Двубазисна крепост – с два укрепени пункта, фланкиращи проход, брод или други стратегически места.
Декуманус, Декуманус Майор (лат. decumanus или decimanus – десети по ред) – 1. първоначално – Посоката „изток-запад” на улиците в римския военен лагер; 2. по-късно – Една от двете взаимноперпендикулярните главни улици с посока Изток – Запад на произлезлия от римски военен лагер град; вж. Кардо
Дема (гр. δέμα – път), засека – преградна стена в планинска теснина, направена набързо от натрупани отсечени дървета.
Демилюн (фр. demi-lune – половин месечина) – полукръгла в план постройка между два бастиона при крепостите с бастионен фронт.
Демилюнет (фр. demi-lunette, половин лунен сърп) – половин люнет; вж. Люнет.
Дентикул – (лат. denticulus „зъбче”) – вид правоъгълна издатина, част от корниз, която служи за украса.
Дескриптивен – (лат. deskriptῑvus) – описателен;дескриптивна геометрия – геометрия, която се занимава с изображенията на пространствените фигури върху равнина
Детайл – (фр. détail) – 1. Малка подробност, част от цяло. 2. техн. Малка част от машина. 3. Разработен точен проект от машина, строителен план и др.
Диагонал – (лат. diagonālis) – греда или паянта, която съединява противоположните ъгли на рамка.
Диазома (гр. diasoma) – пътека, която разделя ранговете в гръцкия театрон
Диаконикон (гр.) – стенна ниша, долапче, апсида в южната част на олтара, предназначена за съхраняване на свещеническите одежди; вж. Протезис
Диастил (гр. Dia-styl от dia stylos – разделени колони) – според Витрувий: разположение на колоните, при което разстоянието помежду им е равно на 3 долни диаметъра.
Диздар (тур. dizgin – поводи за управление на коне) – в Османската империя – Комендант на крепост, който вместо заплата получавал тимар или зиамет (определена площ земя, носеща рента, обезпечаваща издръжката и въоръжението му).
Дипилон (гр. dipylon) – двоен портал с два последователни отвора. Например Дипилона в Атина.
Дипилон стил – смесен геометричен стил, с геометрично изобразени предмети, животни, хора и др. в Гърция през VІІ в. пр. н. е.
Диптер (гр. dipteros – с двойно крило) – голям гръцки храм с два реда колони околовръст на целата и с най-малко 8 колони по челната (късата) фасада.
Дисплувиатум (лат. atriam displuviatum) – според Витрувий: Атрий, при който дъждовната вода от покрива се стичала навън към улицата, а не в басейн в средата.
Дограма – (тур. doĝrama) – с това понятието се означава една част от елементите на сградата, която в миналото е била изработвана от дърводелци-столари (за разлика от обикновените дърводелци, които изпълняват конструкциите на сградата). Дограмата влиза в общата група на т. нар. столарски работи – прозорци, врати, неподвижно и подвижно обзавеждане, ламперии и др. В съвременното строителство въпросните елементи отдавна не се изработват само от дърво, но терминът дограма се е запазил и с него се означават всички прозорци, врати, витрини, капаци и решетки към тях. Сега се срещат названията дървена дограма,метална (стоманена, алуминиева) дограма,пластмасова (PVC) дограма.
Долмени (келтско название; брет. tol – маса, men – камък: каменна маса) – мегалитни паметници, отнасящи се към различни археологически култури, съоръжени от различни племена и народи при сходни социални и географски условия. Състоят се от няколко каменни къса със значителни размери, изправени вертикално, ограничаващи правоъгълник, квадрат или осмоъгълник, покрити с масивни хоризонтални плочи. Имат култово предназначение – светилища, погребения и др.; В България са дело на траките и се датират в ранната желязна епоха (1200 – 600г. пр. н. е.).
Домус (лат. domus) – богато самостоятелно жилище на римляните, обикновено едноетажно или най-много двуетажно, за разлика от многоетажните наемни къщи от по-късно време.
Донжон (фр. donjon от dame – господарка на дома) – вътрешна крепостна отбранителна кула в средновековен замък, обикновено с жилищни и стопански помещения; водохранилище и др. под.
Дорийска кима, дорийски киматий – вж. Кима,киматий
Дорийски – (гр. dariakós) – присъщ на дорийците;дорийски стил – Най-ранната от трите древногръцки ордерни системи (дорийска, йонийска, коринтска), отличава се с простотата си; дорийска колона – по-тромава е, без база, със средно 20 канелюри (улеи), със съотношение на височината към долния диаметър на колоната 1:4,5 за архаичния период (VIIв. пр. н. е.); 1:5,5 за класическия период (V-IVв. пр. н. е.); 1:7 за периода на елинизма (III-Iв. пр. н. е.). Капителят е с подгърло от няколко тънки пръстена и канали; ехин – издаден като кръгла издута възглавница и абак – дебела квадратна плоча.
Дорийски ред – вж. Ред
Дромос ( гр. dromos – път) – 1. Дълъг път, дълъг ход, покрит или открит, който води към някакво помещение или сграда; 2. Тесен дълъг коридор пред погребалната камера в тракийските, римските и други могилни гробници.
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
