А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
Ижа (ст. слав.) – 1. Място за убежище, колиба. 2. Едно от наименованията на главното жилищно помещение с огнището в българската народна къща. Употребява се предимно при уземните къщи в Западна България. Други наименования за същото помещение са: колиба, в’къщи и др.
Изодомум опус, изодом (гр. isodomos – еднаква зидария) – Зидария, при която квадрите са в редове с еднаква височина.
Имарет (тур.) – самостоятелна сграда или отделно помещение при джамия, където се дава безплатно подслон и храна на нуждаещите се.
Имбрекс, имбрицес (лат. imbrex – вдлъбната керемида) – 1. По-силно или по-слабо извити поклопни керемиди за покриване билото на покрива и на огънатите нагоре краища на плоските покривни керемиди (тегули). Правели се в началото от печена глина, а по-късно от мрамор. На гръцки: калиптер. 2. Често така се наричат и плоските керемиди (тегули, соленес), съставляващи основната част от античните покривни материали.
Имплувий (лат. impluvium – яма за втичане на дъжда) – басейн в средата на римския атрий за събиране на дъждовна вода.
Импост (итал. imposta, нем. Kämpfer) – надставка, нещо като втори абак. Обекновено трапецовидна призма над капителите в ранновизантийско време (V – VІв.) за пренасяне на тежестта от арките върху колоните.
Инкрустационен стил (стенописен) – декоративно изписване на стените, наречено от изследователите „Първи стенописен стил в Помпей”. При него чрез комбинация на пластични форми от щук (корнизи, ръбове на квадри) се имитира каменно-квадрова архитектура. Съществувал по-рано и в Гърция.
Инкрустационна техника – начин на облицоване на зидарии от по-прости материали (необработени камъни, кирпич, бетон и даже тухли) с по-добър и здрав, податлив на архитектурно обработване материал. Инкрустацията може да бъде от тънки плочи (мрамор) или от масивни квадри.
Инкрустация (лат. incrusto, -are – покривам с кора) – облицовка на стени от обикновен материал с плочи, дъски или листове от по-добър материал. В Ориента практикувано от най-стари времена.
Инсула (лат. insula – остров) – Квартал в римските градове, ограничен от всички страни с улици.
Интервалум (лат. intervallum от inter + vallum – между + вал) – улица, обикаляща покрай крепостната стена отвътре. Синоним: виа сагитарис
Интерколумний (лат. от inter – между и columnа – колона) – междуколоние, разстоянието между най-близките повърхности на две съседни колони в колонадата (арката). Обикновено величината наинтерколумнияе постоянна за дадена колонада; понякога крайните интерколумнии са по-тесни (в дорийския ордер) или средния интерколумний е по-широк, за да се подчертае оста на сградата, входът и др.
Интерпензива (лат. interpensiva) – според Витрувий: Главни хоризонтални греди, които носят покрива на атрия.
Инцертум опус, цементикум опус (лат. incertum opus) – 1. Зидария от малкообработени едри камъни подобно на опус антиквум (по Витрувий); 2. Конструктивна облицовка на бетона с камъни в неправилна форма.
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
