Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/intoarch/public_html/aggastudio.com/wp-content/plugins/seo-ultimate/modules/class.su-module.php on line 1195
Архитектурен речник - буква К

К

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

Кавалиер (ит. kavaliere – конник) – подземна постройка в пространството, заключено между стените на бастиона и покривът, който се използва като артилерийска площадка.

Кавеа (лат. cavea – вдлъбнатина, кафез, голяма дупка) – голямата конкавна (вдлъбната) повърхнина на гръцкия театрон, върху която били наредени в полукръгове седалките на зрителите.

Каведиум (лат.cavedium – вдлъбнат отвор в къща) – друго название на римския атрий. Според Витрувий се различават три главни вида каведиум: тоскански, коринтски и тетрастилен.

Каза (лат. casa – къща) – вж. Домус

Каземат (фр. casemate от лат. casa-armata – въоръжена къща) – масивни помещения, изграждани в крепостния насип или под дворното ниво на укрепленията след XVII век. Служат за прикрития от артилерийски обстрел, за жилищни и стопански нужди на гарнизона.

Калатус (гр. и лат. сalathus – кошница) – стъблото на коринтския капител, върху което се развиват стилизирани растителни мотиви (акантови листа).

Калдарий – вж. Кулдариум

Калдариум (лат. сaldarium – горещо помещение) – горещото помещение с нагрята за къпане вода в римските бани (терми). Термите имат още тепидариум, лаконика (перилня), фригидариум (хладно отделение) и аподитериум (съблекалня).

Кале (тур. kale от араб. kala) – в Османската империя – Крепост, укрепление, градска укрепителна система

Калимата (гр. кalimmata) – таванско покритие от каменни плочи, в които са вдълбани квадратни полета (касети, кесони); вж. Касета

Калиптер (гр. kalipter) – крива поклопна керемида за затваряне на краищата и междината между две по-големи и по-плоски керемиди – соленес или тегули. На латински – имбрекс.

„КАЛОЯНОВЕЦ (КАРАНОВО IV)” – къснонеолитна археологическа култура в Тракия; продължение на култура Веселиново (Караново III). Получава името си от селищната могила при с. Калояновец, Старозагорска област, и Карановската селищна могила. Културата преминава през 3 фази на развитие, последната от които очертава прехода към ранния халколит. Установява се разгъната поселищна система както в селищните могили, така и в големите, неукрепени поселения на платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Оръдията на труда са каменни, кремъчни и рогови. Керамиката има черен, сиво-черен и кафяв цвят и е украсена с врязан орнамент, инкрустиран с бяла и червена паста. Срещат се и бял рисуван орнамент и канелюри тип „плисе”. Формите са разнообразни, предимно биконични. Особено богата е глинената идолна пластика, която се характеризира със специфично представяне на човешкото лице. За пръв път се срещат плитки съдове с пиктограми от вътрешната страна и единични метални находки, изработени от мед. Културата е идентифицирана през 1959г. от праисторика Георги Георгиев.

Каменно-медната епоха – вж. Халколит

Камера (гр. – свод, стая със свод) – 1. Помещение със специално предназначение (съдебна, болнична, затворническа камера); 2. Засводено помещение в скривалище, гробница и други съоръжения с охранително предназначение.

Кампанила (итал.) – камбанария в средновековната и възрожденската италианска архитектура във вид на самостоятелно стояща кула в съседство с култова сграда.

Канабе (лат. canabae) – граждански поселища в съседство с военните лагери в Римската империя, от които впоследствие са се развили големи градове. На територията на България такива са били например Рицария, Ескус, Нове, Дуросторум, Абритус и др.

Канелюраканелура (лат. сanna – тръст, фр. сannelure – улей) – вертикален жлеб, канално врязване, разчленяващи стеблото на колоната, пиластъра и други площи, винаги успоредни. На гръцки – рабдозис. При дорийския ордер канелюрите се правят плътно една до друга, а при йонийския – на малки отстояния, по-дълбоки, със сечение полуелипса и са обикновено 24 на брой. Завършекът на канелюрите е прав или витлообразен (като завършек на резка в пясък).

Канон (гр. kanon – правило) – в архитектурата: Установени отношения на размерите на отделните части на архитектурните редове, със задължителен характер за съответното време.

Капител (къснолат. capitulum – главичка) – oвенчаваща част на вертикалната подпора (колона, стълб, пиластър), която поема товара от каменната греда – архитрава или от арката и го предава на стъблото на подпората.Капителите се зародили в дървените и каменните конструкции на страните от Древния Изток, а получили детайлна разработка в архитектурните редове на Древна Гърция и Рим – дорийски, йонийски, коринтски и композитен. Декоративното им развитие продължава през всички по-късни периоди. В готическата, византийската и източната старохристиянска архитектура се срещат също разнообразни по пластична обработка и форма капители.

Капитолий (лат.) – един от седемте хълма на Рим, имащ значението на Акропола в Атина и също като него станал нарицателно име.

КапияКапу (тур. kapι – мост) – 1. Портана крепостна стена, врата; 2. ост. Правителствено учреждение (paşakapιs – вилаетско управление); 3. Ножница

Капонир (фр. caponniere от ит. capponiera) – открита или закрита оръдейна площадка за стрелба в две посоки. При Вобановата система се правели и капонири, представляващи покритие над казематричните потерни между равелина и основната крепостна стена, като покривът представлявал оръдейна площадка за стрелба в две посоки.

„КАРАНОВО I-II” – най-ранната неолитна култура в Тракия. Получава името си от Карановската селищна могила. Селищата й се откриват в основите на селищните могили, разположени главно в равнините и котловините. Поселенията са гъсто застроени, с ясно изразена вътрешна планировка. Жилищата са правоъгълни, с обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно, земята е обработвана с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. По-ранната керамика е украсена с орнамент, нанесен с бяла боя върху червен или кафеникав фон. По-късно се развива сивочерната монохромна керамика, украсена с канелюри. Идолната пластика има сумарни, схематизирани форми. Изработена е от глина и мрамор. Срещат се зооморфни и антропоморфни съдове, пинтадери, амулети, костени лъжички и др. Идентифицирана през 1958г. от археолога – праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков. В Родопите се среща един локален вариант на култура Караново I-II, който носи наименованието „стил Ракитово“, по името на селищната могила при с. Ракитово. Идентифицирана е през 1979г. от археолозите – праисторици  Ана Радунчева и Величка Мацанова.

Карантина (фр. quarantaine „четиридесет”) – 1. Изолиране за определено време на болни от заразни болести или на хора в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта; 2. Санитарен пост за преглеждане на хора, добитък, превозни средства и стоки, които идват от места с епидемични болести; 3. Сградата, в която се задържат такива хора и стоки

КардоКардо Майор (лат.) – 1. първоначално: Име на метална ос, приспособена за въртене (отваряне и затваряне) на тежките антични врати; 2. в последствие: Една от взаимно перпендикулярните главни улици на римския военен лагер, и на произлезлия от него римски град, с посока Север – Юг (вж. декуманус); 3. Улиците в римския град, който са по посока север-юг; 4. Самата посока Север – Юг, при ориентирането на сгради.

Кариатиди (от град Кария в Лакония) – каменни подпори, скулптирани във форма на облечени женски фигури (кори), поддържащи йонийски антаблеман. Рядко употребяван архитектурен елемент.

Картуша (фр.) – скулптурен или графичен орнамент във вид на декоративно обрамчен щит или полуразгънат свитък, върху който се поставят надписи, гербове, емблеми и др. Употребява се в архитектурата, декоративната и възпоменателната скулптура, в графиката и в хералдически композиции.

Карцер (лат. сarcer – затвор) – четвъртито, засводено с истински свод, помещение на римския форум. Под него се намира друго по-старо, кръгло помещение, засводено с фалшив свод от етруско време. Предназначение: карцер – място за провинени, затвор

Касета (фр.) – квадратно или многоъгълно вдлъбване в таванни, сводови и аркови повърхности. Ритмичното подреждане на касетите служи за декоративно, акустично и друго разчленяване на повърхността; вж.Калимата

Кастел (итал.) или Кастилио (исп.) от (лат. castellum) – 1. Военно укрепено място – замък, крепост, укрепен лагер; 2. Главният резервоар, от който става разпределението на водата по градският водопровод.

Каструм (лат. castrum) – римски военен лагер, изграден по правоъгълна схема, с взаимно перпендикулярни улици кардо и декуманус; укрепен със земен насип и ров или стена.

Катапулт (лат. catapultum – удар) – каменометна машина. Синоними: литобол, петробол.

Катаракта (гр. καταρράκτης от арабски – падам, спускам) – спускаща се крепостна врата.

Кауликул (гр. кaulôs – стъбло) – стилизирана форма на раститрелно стъбло, скулптирано в средната част на коринтския капител. От него излизат акантовите листа за подпиране на ъгловите и средните волути (хелицес).

Квадратум опус (лат. quadratum opus) – 1. според Витрувий: Зидария от квадри; 2. Изодомум и псевдоизодомум опус.

Квадри (лат. quadratum) – дялани камъни във форма на правоъгълен паралелепипед, с грубо очукана повърхност, понякога с обработена видима страна във вид на диамант, плоска пирамида и др. Квадрите се използват за лицева правилна редова зидария на сгради, крепостни стени и др.

Квадрибург (лат. quadriburgium – четирикулие) – малко четириъгълно в план укрепление, с бойни кули във всеки от четирите ъгъла.

Квадрига (лат. quadrigue, arum) – колесница с четири коня за надбягване или тържествено шествие. Служи и като мотив за пластична украса. Колесница с два коня се нарича бига, а с три – трига.

Квингенария (лат. quingenaria от quintus + genis – петстотин + душа) – в Римската империя – Крепостна казарма за конно поделение, съставено от петстотин бойци.

Кемпфер (нем. Kämpfer) – 1. (арх.) – Част от стълб над капитела на колона, най-често със самостоятелен корниз. Служи за увеличаване височината на подпората; 2. (архит. – строит.) – Неподвижна хоризонтална или вертикална част от дървена рамка на прозорец, между две самостоятелно отварящи се части на прозореца; 3. В старохристиянската и византийската архитектура се срещат кемпфер-капители с кубична или друга подобна форма и с ниска или висока релефна пластика от растителен и животински орнамент; вж.Импост

Кепенци – подвижни дървени (или железни) капаци на витрините на дюкяните, магазините и маазите в българската възрожденска архитектура.

Кервансарай (от древноир.: карбан – охрана на търговия, керван и перс.: сарай – дворец, дом) – страноприемница за керваните по пътищата и в градовете на Средна Азия, Близкия Изток и Закавказието. Кервансараите са известни от древността (ІІ-І хил. пр. н. е.). Особено широко разпространение получили в ІХ – ХІV в. с развитието на градовете и засилването на транзитната керванна търговия. По пътищата кервансараите се разполагали на един дневен преход разстояние и били здраво укрепени. В пределите на Отоманската империя (вкл. Балканския п-ов) са строени много кервансараи. С развитието на железопътния транспорта, изгубили значението си.

Кимакиматий (гр. kyma – развълнувана водна повърхност, kymation) – Вероятно по асоциация с кривата форма на повърхността на водата, са наречени така и архитектурните форми, изразяващи еластичното поемане на тежеста на по-горните части. Сложният, преобладаващо изпъкнал профил на киматия може да е приложен като лента – в най-горната част от корниз, пиедестал и др., или като пръстен – между тялото на колоната и възглавницата на капителя и др. Киматият е моделиран пространствено от отделни, редуващи се елементи – кими (могат да бъдат и рисувана украса). Гръцките кими са: Дорийски  с най сложен профил на киматия, подобен на вълна и отделна кима с форма на прегънато и деформирано сърцевидно листо. Поради сложността си, често е рисувана украса; Йонииски – с изпъкнал профил на киматия, подобен на цифрата „ 2 ”, без „ _” и с редуване на яйцевиден и копиевиден елемент. Първоначално е и рисувана украса, но преобладаващо е пластична украса; Лесбийски – със „ S ”-образен профил на киматия  и с редуване на остро сърцевидно листо и връх на копие.  Киматий се нарича и всяка овенчаваща част на корниз, независимо от очертанията й.

Клет – 1. Неотоплявано помещение при типичнатаРодопска възрожденска къща, главно със складово предназначение. Подобен на клета е т. нар. брашненик или месалник при типичната Банска възрожденска къща; 2. Дървена постройка с правоъгълни очертания, изградена от положени едно върху друго дървета, свързани в ъглите със зарязване.

Колиба – 1. Място за убежище, примитивна постройка, изградена със слаби подръчни материали, обикновено вън от населеното място (вж. Ижа – 1.); 2. Едно от наименованията на главното жилищно помещение с огнището в българската народна къща (вж. Ижа – 2.; вж. В’къщи); 3. Специално изграден плосък покрив над дворната порта и над свързаните с жилището стопански постройки при типичната Банска възрожденска къща. Настилката е от дъски и има удобен за ходене наклон. Служи като непокрито разширение на чардака, предназначено главно за сушене на тютюневи нанизи.

Колона (лат. columna) – вертикална подпора с архитектурно разработена глава (капител) и с кръгло сечение.

Колонно-архитравна система, архитравна система– архикектурната разработка на колоново-гредовата конструкция, при която не се развиват хоризонтални сили, за разлика от сводовата система. Основните конструктивни елементи са колоната и надстройката от архитрав, фриз и корниз. Архитравната система  е въведена и развита от гърците.

Колосален „ред” (съвр.) – всеки архитектурен ред, при който колоните или пиластрите преминават най-малко през два етажа от фасадата. При оформянето на храмовите цели или на вътрешните дворове колони, които обхващат ниши или едикули, разположени също в два етажа, придават мащаб на колосалност.Колосалният „ред” изиграл по-късно важна роля в развитието на европейския Барок през XVII и XVIII век.

Комиция (лат. comitia) – римска сграда, в която се помещават държавните служби и се провежда гласуване. Обикновено е част от римския форум.

Композитен капител (лат. сompositus – сложен) – сложен капител, създаден от римляните през I в. на н. е. и състоящ се от двата реда акантови листа на коринтския капител, върху който стои йонийски ехин и от него излизат волутите на диагоналния йонийски капител.

Комплекс – голяма сграда със сложен (разчупен) план или група от няколко функционално обвързани сгради, с или без връзка помежду им.

Комплувий (лат. compluvium) – отвор в покрива на римски атрий.

Комшулук (тур.) – малка вратичка в ограден зид между две къщи. Имала охранителна роля по време на турското робство.

Конак (тур.) – 1. Сграда, предназначена за седалище на административна, военна, съдебна и друга власт в турската държава; 2. Жилището на местен управител или богат гражданин.

Конвексен (лат.) – изпъкнал

Конзола (фр. сonsole от лат. сonsolare – омекотявам) – къса хоризонтална гредичка (подпора), закотвена с единия си край в стената и свободно висяща в другия.

Конкавен (лат. concavus) – вдлъбнат

Контрагард (фр. contre-garde от contre + garde – насреща + охрана) – спомагателна крепостна постройка пред бастионния фронт за артилерийска отбрана срещу внезапни нападения

Контрафорс (фр. contrefort – противодействаща (насрещна) сила) – 1. Устой, разположен от външната страна на сграда и служещ за поемане страничните сили (от сводове и др.) – В готическата архитектура се отделя от плоскостта на стената като самостоятелно тяло и се свързва със сградата посредством наклонени арки (аркбутан); 2. в крепостното строителство  – Едроразмерни зидани пиластри, обикновено с намаляващо отдолу нагоре сечение, усилващи устойчивостта на зидовете.

Контраскарп (фр. contre scarpe от contre + escarpe – против, срещу + наклонено, стръмно) – стената на защитен крепостен ров откъм страната на атаката (външната страна).

Контраскарпова галерия – проход през контрескарпа, преминава под гласиса и служи за излаз от рова. Намира се извън крепостното съоръжение.

Контрафорс (фр. contrefort – противодействаща (насрещна) сила) – устой, разположен от външната страна на сграда и служещ за поемане на хоризонталните сили (от сводове и др.). В готическата архитектура се отделя от плоскостта на стената като самостоятелно тяло и се свързва със сградата посредством наклонени арки (аркбутан).

Конха (гр. konche – раковина, мидена черупка) – полуцилиндрична ниша, оставена в по-дебела стена и покрита със свод – четвърт сфера. Конхата не се изявява като обемна форма на фасадата. Широко разпространена в римската, византийската и средновековната култова архитектура. Да не се смесва с апсида (по-голямо разширение на сградното пространството, изявено и отвън, на фасадите, със своята извита стена).

Кораб (прен.) – надлъжно конструктивно и визуално разделение на главното помещение (наоса) при култови сгради посредством подпори – арки, колони, пиластри, зидове. Броят на корабите в една сграда е винаги нечетен – 1, 3, 5 (еднокорабни, трикорабни, петкорабни). Средният кораб се нарича – централен, а другите –странични кораби. Когато централният кораб е по-висок от страничните, получава естествено (странично – горно) осветление. Произходът на този термин е свързан отчасти с алегорията, че църквата е „кораб в житейското море”

Корниз (гр. – букв. крив; край, завършек; ит. cornice; фр. corniche) – 1. Издадена, профилирана ивица по фасадата на сграда. В зависимост от мястото му имамевенчаващ корнизцокълен корнизмеждуетажен корнизнадпрозоречен и подпрозоречен корниз, над подиуми, пиедестали и др. В класическите гръцки и римски ордери главният корниз е най-горната част от антаблемана, над архитрава и фриза и се нарича венец, корона, гейсон. Големината и профилирането накорниза са в строго определена т. нар. модулна зависимост; 2. Дървен или метален цилиндричен профил или лайсна над прозорец за окачване на перде.

Корона (лат. Corona – венец), венчилка – най-горната част от крепостна стена или кула.

Костенурка (лат. tortuca – костенурка) – през Античността и Средновековието – Защитна маневра на военно отделение, въоръжено с големи щитове, които се поставяли над главите, а войниците се подреждали плътно един до друг под общото покритие.

Кохорта (лат. cohors – ограда, двор, множество, свита, телохранител, тълпа) – в древния Рим – Основно военно поделение, съставено от 360 до 600 войника.

КошПрекрил – дървено или текстилно покритие (козирка) над отвора на огнището във вид на полуконус, полуцилиндър и др. Служи за отвеждане на дима в комина и същевременно въздейства със своята украса и тоналност като декоративен елемент в помещението.

Кремалиер (лат. cramaculum – верига, фр. cremaillere – назъбеност) – начупена конфигурация на крепостен зид за по-добра отбрана със странично прострелване на рова.

„КРЕМИКОВЦИ – ЧАВДАР” – най-ранната неолитна култура  в Софийското поле и в Подбалканската котловина. Получава името си от софийския квартал Кремиковци и с. Чавдар, Софийска област. Селищата на култура Кремиковци – Чавдар възникват главно върху незаливните речни тераси и в низините, където се поставя начало на селищните могили. Строителството е земеделско-скотовъдно, допълвано с лов. Жилищата са наземни постройки от колове и обмазан с глина плет. Керамиката е висококачествена, червена или кафеникава, украсена с рисуван орнамент. В ранните етапи на културата орнаментът е бял, по-късно доминират виненочервените и черните тонове, а в последния етап е разпространена полихромията. Обикновено формите на съдовете наподобяват тиква, кратунка, лале. Наложил се съда с форма на лале и ниско кухо столче. Установена е връзка между култура Кремиковци – Чавдар и археологически култури в Северозападна България, Югозападна Олтения (Румъния) и в Тесалия (Гърция) и с неолитните култури по  поречието на р. Тиса в Унгария. Култура Кремиковци – Чавдар е идентифицирана през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол.

Крепидома (гр. krepis – обувка, основа) – основна зидария, фундамент, външните видими блокове на стереобата на сградата.

„КРИВОДОЛ – СЪЛКУЦА – БАКЪРНО ГУМНО” – културен археологически комплекс, който обхваща няколко сродни археологически култури на късния халколит в централната северна част на Балканския п-в. Получава името си от селищните могили край гр. Криводол, област Враца, селищната могила край Сълкуца (Salcuta, западно от Крайова, Румъния) и местността „Бакърно гумно” (при водослива на р.Църна и р.Блато, до село Чепигово, между градовете Прилеп и Битоля, Македония). Селищата са разположени на високи, недостъпни, естествено укрепени места. Сградите са правоъгълни, с колова конструкция. Стопанството е земеделско-скотовъдно, но вече се явява и второто голямо обществено разделение на труда – отделянето на занаятите. Развива се металообработването. Увеличава се количеството и разнообразието на формите при керамиката. Графитният орнамент се среща рядко; по-честа е украсата с барботина. Силно се развива идолната пластика: изобразяват се най-вече седнали женски фигури. Комплексът е идентифициран през 1948г. от археолога – праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.

Крипта (гр. kryptos – таен, скрит) – подземно или полуподземно засводено, тъмно помещение, което най-често служи за ритуални цели.

Криптопортик (гр.) Полуподземен ход (коридор), засводен понякога с четвърт цилиндричен свод така, че да получава светлина от едната страна. От другата страна той обикновено се обляга на по-висок терен.

Кромлех (келтска дума, англ. cromlech) – менхири, разположени в кръг. Имат култово предназначение – светилища, погребения и др.; В България са дело на траките и се датират в ранната желязна епоха (1200 – 600г. пр. н. е.).

Кронверк (холанд. Kronwerk – увенчаваща сграда) – защитна крепостна система непосредствено пред бастионен фронт. Има вид на обширен редут с три бастиона, равелини и плацдарми.

Кръстат свод (съвр.) – свод, който се получава от проникването на два цилиндрични свода, обикновено с еднакви диаметри. Едни от най-ранните кръстати сводове са тия на театъра в Милет от римско време.

Ксистос (гр. xystos) – добре изравнен терен (пътека) за разходка и писта. Според Витрувий съставна част на гимназия. По-късно, като променада, ксистосът е под портик, често украсен със статуи и зеленина.

Кукла – каменни конуси по върховете на покривите и над каменните плочи на комините в Родопските възрожденски къщи. Придават хубав завършек на покрива.

Кула (тур.-араб. kule), пирг (гр.) – главно крепостно съоръжение. Има вид на висока сграда с правоъгълна, кръгла или многоъгълна форма на плана, надвишаващо във височина короната на куртините. Кулите са се изграждали като многоетажни, отворени откъм тила и плътни до нивото на бойната пътека.

Културен пласт – пласт, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др. Културните пластове се разкриват при археологически разкопки; имат дебелина от няколко сантиметра до 15 и повече метра. Понякога културният пласт се състои от няколко слоя, които принадлежат към различни епохи.Културният пласт в Карановската селищна могила се състои от 7 слоя. Между някои слоеве има прекъсвания (хиатуси).

Културен слой – слой, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др., принадлежащи към конкретна епоха. Някои културни слоя от културния пласт могат да бъдат разделени чрез прекъсвания (хиатуси).

Културен археологически комплекс – голямо етнокултурно обединение, обхващащо огромна територия. Включва няколко синхронни археологическа култури, които имат някои общи типологични особености. Възниква в резултат от действието на интензивни интеграционни процеси в определени исторически периоди. Културен археологически комплекс се обозначава с названията на съставляващите го култури (например: Културен археологически комплекс Коджадермен – Гумелница – Караново VI). В границите на комплекса съставните археологическа култури губят почти напълно типологичната си самостоятелност и ареалите им се сливат; вж. Праисторически култури.

Някои от застъпените в територията на Българиякултурни археологически комплекси са:

  • Starcevo-Градешница (късен неолит) – Сърбия, Oltenia и Северозападна България
  • Градешница – Слатино – Дикилиташ (ранен халколит) – Западна България, Северна Гърция
  • Криводол-Сълкуца-Бубани / Криводол-Salkuţa-Bubanj (среден халколит) – Западна България, Сърбия, Oltenia
  • Suplevac-Bakarno Gumno (среден халколит) – Сърбия, Западна Централна България
  • Коджадермен-Гумелница-Караново VI (късен халколит) – Тракия и Североизточна България (без Черноморието)
  • Криводол-Сълкуца-Бакърно гумно (късен халколит) – Западна България,
  • Пловдив-Зимниче (края на бронзовата епоха) – Североизточна България (без Черноморието)

Културни кръгове – вж. Праисторически култури

Културно-исторически области – вж.Праисторически култури

Купол (лат. cupula – умалително от купа (съд), итал. cupola) – вид сводова конструкция във форма на полусфера.

„КУРИЛО” – къснонеолитна археологическа култура в Северозападна България. Πрοдължава традицията на култура Кремиковци – Чавдар. Получава името си от селищната могила при с. Курило, квартал на Нови Искър. Селищата на култура Курило образуват разлати селищни могили; срещат се и еднослойни поселения върху платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е висококачествена, обикновено сивочерна и сива, добре полирана и украсена с канелюри, набодени ленти, врязан и вдлъбнат орнамент. Идолната пластика е разнообразна. Изработвана е от мрамор и глина. Намерени са много пинтадери с пиктографски знаци. Забелязват се следи от употреба на мед. Културата Курило е идентифицирана през 1978г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

Курия (лат. curia) – сграда на съвета, на курията или на сената.

Куртина ( лат. cortina – завеса; ит. cortine, фр. courtine) – частите от крепостния зид между две съседни крепостни кули.

Къшла (тур. kaşla) – казарма (прен.).

Къща – 1. Наименование на жилищната сграда в българската възрожденска архитектура; 2. Съвременна фамилна нискоетажна жилищна сграда.

Кьопрюсю (тур. köprü – мост) – с форма на мост; прехвърлящ; премостващ

Кьошк (тур. от перс. кушк – павилион) – 1. Малка лека сграда или павилион, построен в градина, извънградско място, в близост или в обществени сгради и др.; служи за почивка, за временни изложби, разносна търговия и пр.; 2. в „отворената” българска възрожденска къща: Повдигната (на едно или повече стъпала), отделена и по-богато орнаментирана част от чардака, включена в контура му или издадена навън. Кьошкът служи за отдих и приемане на гости в хубавите летни дни и като място, от където собственика наблюдава и контролира работата на наетите работници, трудещи се по чардака.

Кюприя (тур. köprü – мост) – мост

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved. Rating for aggastudio.com

Коментирай чрез Facebook

И

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Ижа (ст. слав.) - 1. Място за убежище, колиба. 2. Едно от...

Close