А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
Лаконикум (лат. от Лакония – Спарта) – Част от калдария на баните, обикновено кръгла и затворена с дебели стени за по-голямо затопляне.
Ламасу (асир.) – архитектурна пластика у старите народи на Двуречието във форма на колосални бикове с човешки глави, фланкиращи входовете на дворците.
Ларариум (лат. lares – домашни богове-гении) – място в римското жилище, където се намирал домашният алтар, оформен обикновено като ниша с едикула.
Латерициум опус (лат. later – тухла, керемида, кирпич) – масивна конструкция, при която се зида само с тухли – разположени по късата си и по дългата си страна.
Латерна (лат. lanterna, laterna – фенер) – частично, обикновено правоъгълно или кръгло издигане върху покрив с цел да се получат странични, вертикални отвори за осветление (напр.: в египетската къща).
Латрина (лат. latrina) – oтходно място
Лесхе (гр. lesché) – зала за почивка и разговори на обществено място. Ясно очертан тип за такава сграда не е създаден. Непример: правоъгълната сграда с подпори в Делфи не се повтаря на друго място.
Лизена (итал. и фр. liséne) – плоска вертикална издадена ивица на фасадата на сграда, без база и капител (за разлика от пиластъра). Представлява конструктивно удебеление на стената или има чисто декоративно предназначение – да разчленява фасадната плоскост. Лизените се повтарят ритмично или на равни разстояния. Използват се широко в романската архитектура.
Лизис (гр. lysis – разделяне) – елемент от горната част на корниза с конкавен (вдлъбнат) профил. Например: египетското гърло, главна съставна част от египетския корниз (вж. Гърло).
Лимес (лат. limes – граница) – граница, предел, гранична ивица. Териториалната граница на Римската империя, означавана обикновено с окопи, палисади или погранични стълбове, крепости и крепостни стени със специално подсилена охрана.
Лимитацио (лат. limitatio) – ограничаване територията на град или храм чрез знаци или стени.
Литобол (гр. λιθοβόλη – каменомет от λίθος + βόλη – камък + мятам) – каменометна машина. Синоними: петробол, катапулт.
Логейон (гр. logeion) – просцениумът (подиумът) в римския театър, на който са играли актьорите.
Лули (нем. Pfeifenornament) – архитектурен орнамент във форма на къси вертикални канелюри, завършващи в горния си край с лъжички като лули за пушене. Слули се канелират фризове, извити ивици върху капители и др. Орнаментът има източен (елинистически) произход и е широко възприет от римляните.
Лъжлив свод (нем. Falsches Gewölbe) – стара зидарска конструкция на хоризонтални редове за покриване на пространства или отвори, при което всеки ред се наддава конзолно и се застъпва от следващия над него до пълно сключване. Счита се за примитивна конструкция, въпреки някои значителни постижения (Атреевата гробница при Микена).
Люнет – 1. (фр. – луничка) Аркиран отвор в свод или купол, над врата или прозорец, ограничен отдолу с права част. Обогатява архитектурните форми и служи за пропускане на светлина. – 2. (фр. lunette – лунен сърп) – при крепости – Землено укрепление с форма на полумесец в план и открито към тила.
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
