А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
„На венец” – наименование на сглобка при дървена стенна конструкция, характерна за къщите от периода XVI-XVIIв., предхождащ Възраждането в България. Стените са от широки, дълги талпи в хоризонтални редове, сглобени в ъглите „на венец” с дървени клинове чивии – без употреба на гвоздеи. Дървената стенна конструкция „на венец” през Възраждането почти не се използва по Българските земи, защото е заменена от стълбово-талпената конструкция.
Навмахия (гр. naumachia – морски сражения – игри) – амфитеатрална открита сграда от времето на Римската империя с голям басейн за сражения по вода с малки кораби.
Надпуск, еркер – издаден навън етаж или част от етажа на българската възрожденска къща, подпрян най-често върху надпуснати (издадени) греди от подовия гредоред. Друг начин за подпиране е: с прави или извити дървени конзоли.
Наискос (гр. умалително от naós ( – малък храм, параклис, понякога само декоративно представителен мотив.
Наос (гр. naós – храм) – главното централно помещение в античния храм с култова статуя. Същото помещение се нарича и цела (cella).
Нартика (гр.), Преддверие, Притвор – входното помещение в християнските църкви. Представлява закрита галерия или открит портик, разположен на Запад от същинската църква или обгръщащ я от Запад, Север и Юг. Някои църкви имат нартика и екзонартика.
Натацио (лат. natatio – плуване) – плувен басейн в по-големите римски бани.
Некропол (гр. от nekros – мъртъв и polis – град) – буквално: Град на мъртвите. Наименование на гробище в страните на Древния Изток, античния свят, Средиземноморието и в Причерноморието.Некрополите биват подземни и могилни. И в двата случая най-богатите погребения са в гробници (тухлени или каменни). Материалите, които се намират внекрополите – саркофази, легла, скулптурни изваяния, съдове, украшения, оръжия, оръдия на труда, глинени статуетки, надписи и изображения – дават представа за културата, бита, идеологията на обществото, на което е принадлежал некропола.
Неолит (гр. от neos-нов и lithos – камък) – новокаменна епоха. Втори главен период в развитието на човечеството след старокаменния. Началото нанеолита в Европа и Предна Азия е между VIII – VI хил. пр.н.е., а крайната граница е в зависимост от появата на металургията на медта, с която започва халколита.На Балканския полуостров:
Ранен неолит: от средата/края на 7-мо хил. пр. н. е. – до средата на 6-то хил. пр. н. е. (6200 – 5500 г. пр. н. е.);
Късен неолит: от средата на 6-то хил. пр. н. е. до началото на 5-то хил. пр. н. е. (5500 – 5000/4900 г. пр. н. е.)
Характеризира се главно с по-добре обработени (шлифовани, дупчени и пр.) каменни оръжия и оръдия на труда и с появата на първият изкуствен материа – керамиката. Неолитните селища са изградени предимно в непосредствена близост до водоизточници.
Нимфей, нимфеум (гр. nympheion – обиталище на нимфи) – светилище, посветено на нимфите при някой извор. Обикновено сградата на нимфея има ниши – конхи с чешми, фонтани, басейни и съдове за събиране и използуване на водата.
Ниша (съвр.) – навлизащо в стена пространство с правоъгълно, полукръгло или друго очертание, покрито със свод или прав „таван”.
Нишеста ротонда, ротонда с конхи (мод.) – ротонда, чиято стена е ритмично разчленена от ниши (конхи).
Нураги (итал. nuraghe) – укрепени жилища-кули на някои племена в средното и западно Средиземноморие през II хилядолетие пр. н. е.
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
