Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/intoarch/public_html/aggastudio.com/wp-content/plugins/seo-ultimate/modules/class.su-module.php on line 1195
Архитектурен речник - буква О

О

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

Обелиск (гр. obeliskos) – висок монолитен или съставен от отделни блокове свободно изправен каменен стълб. В Египет някои обелиски били високи до 32 метра.

Облом (рус) – профил.

„ОВЧАРОВО” – раннонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Северното черноморско крайбрежие). Получава името си от с. Овчарово, Търговищка област, близо до което е разкрита. Поселенията са разположени на плата (в отделни случаи са многослойни), имат добра вътрешна планировка: улиците са ориентирани по главните посоки на света: Север-Юг и Изток-Запад. Жилищата са правоъгълни постройки от едно помещение, изградени от колове и обмазан с глина плет. Срещат се и селища, които се състоят от овални дълбоки землянки. Най-често са комбинация от двата типа. Стопанството е земеделско-скотовъдно; населението на култура Овчарово води уседнал живот. Керамиката е изработвана от глинено тесто с примеси от плява, кварцови кристали или пясък. В ранните етапи тя има червена повърхност, в по-късните етапи е сиво-черна и кафява, украсена с канелюри, врязан, набоден и релефен орнамент. Идолната пластика е аморфна, изработвана от глина. Оръдията на труда са от кремък. Срещат се пинтадери, амулети, костени лъжички.Култура Овчарово е идентифицирана през 1974г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

Одая (тур.) – 1. Изобщо стая; 2. Наименование на малко складово помещение, разположено в плана на асиметричната възрожденска къща най-често между „в’къщи” и „собата”. Понякога се оформя като преградена с дъски част от чардака.

Одейон (гр. ôdeîon – зала за музика) – сграда за музикални продукции в Гърция и Рим. Обикновено покрита и с кръгла форма на плана, вписана често в квадрат, или полукръгла, вписана в правоъгълник.

Одър – 1. Под или част от пода, постлан с дъски. 2. Широка повдигната част от пода на жилищно помещение или на чардака в българската възрожденска къща, служеща за сядане и за спане. При уземните къщи одърът се нарича още и пръстник, а при типичната Жеравненска възрожденска къща носи името менсофа.

Ойкос (гр. oîkos – дом, къща, жилище) – голяма продълговата стая за празнични обеди (на лат. триклиний), обърната с широк отвор към перистила на богатото римско жилище и възприета по време на елинистическото влияние. Витрувий различавакоринтскикизикски (от гр. Кизик) и египетскиойкоси в зависимост от начина на покриването, напречното сечение (осветлението) и разположението им.

Октастил или октастилен храм (гр. от okto – осем и stýlos – колона) – диптер или псевдодиптер, които имат по 8 колони на късата фасада.

Октогон (гр. от oktô – осем и gônia – ъгъл) – централна постройка с осмоъгълен план. Също – осмоъгълна колонна постройка с или без цела (като моноптер).

Опайон (гр. opaîon – люк, отвор в таван) – малък отвор в гръцкия покрив (респ. таван) – Например при храма за горно осветление или при жилище – за дима.

Опидум (лат. от галски oppidum – укрепление) – 1. Галски укрепления; 2. Укрепен по не римски начин град. Обикновено в завзети от римляните земи.

Опистодом (гр. opisto-domos – задно помещение) – 1. Помещение в някои гръцки храмове, разположено зад наоса (целата) или зад светилището (адитона), но без връзка с тях. Влизало се през поетика, т. е. от страната на задната къса фасада, противоположно на главния вход. Служело за склад на скъпоценностите на храма. 2. Самият постик.

Опус (лат. opus – дело, завършено произведение, ред ( – 1. според Витрувий – Наименование на различните начини на зидане; 2. римска техника на градеж на стена, фигурна зидария в римското строителство, служеща и като конструкция, и като декоративна облицовка на стената. Най-известни са: опус инцертум(цементикум) – конструктивна облицовка на бетона с камъни в неправилна форма; опус латерициум – от успоредни сменящи се редове тухли, разположени по късата си и по дългата си страна; опус микстум – смесен градеж от камък и тухла, при който няколко реда тухли се сменят с редове камъни; опусретикулатум – мрежеста облицовъчна зидария от еднакво големи квадратни блокчета, наредени диагонално; вж. АнтиквумИзодомум (квадратум),СпикатумСигнинум и др.; Употребява се и за настилките и облицовките: – вж. Мозайка

Опус вермикулатум – вж. Мозайка

Опус изодомум – вж. Изодомум опус

Опус имплектум (лат. opus + implectum – работа, дело + пълнеж) – вид зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан (емплектон).

Ориентализиращ стил  – стилно направление в гръцкото изкуство, главно в орнаментиката, около средата на архаичната епоха.

Ориентиране (от лат. oriens – изток) – в архитектурата – Разположението на сгради или на цели поселения по отношение главните посоки на света. То зависи от култови или практически съображения.

Орилон (фр. oreillon – ушенце) – издадена площадка в страничните ъгли на бастионите за защитата на фланговете им откъм рова. Бастионите с орилони били наричани още „бастилии”, „туриони”, „болверки”.

Ортостати (гр.) – вертикални плочи в долния пояс на каменната зидария или облицовка (цокъла), понякога изпълнени със скулптурни релефи.

Ортостат (гр. orthostas – стоящ право, вертикално) – обработени каменни блокове, поставени изправено като облицовка на цокълната стена на сградата.

Орхестра (гр. orchestra – място за танц) – централно място в гръцкия класически театър, между театрона и проскениона.  Първоначалната форма е пълен кръг, на който са играели хорът и всички актьори – твърде малобройни по онова време: вж. Театър

Ос – в архитектурата – средна линия на симетрия или на някакво правилно разположение на частите на един обект с оглед на известно равновесие. Напр. „ос на колона“, „ос на храма“, „анфиладна ос” и др. Да не се смесва с „ос на симетрията”, която може да бъде само в план.

Остиум (лат. ostium – устие, проход) – 1. Входът в римското жилище; 2. Изобщо тесен проход.

Отвод – 1. Едно от наименованията на чардака в българската възрожденска къща; 2. Салона в затворената несиметрична и симетрична възрожденска къща.

 

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved. Rating for aggastudio.com

Коментирай чрез Facebook

Н

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я „На венец” – наименование на сглобка при дървена стенна конструкция, характерна за къщите...

Close