А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я
Рабдозис (гр. rabdosis) – вж. Канелури.
Равелин (фр. ravelin, ит. rivellino от лат. ravelere – отделям) – външно, триъгълно в план, землено или каменноземлено укрепление пред фронта на основната крепост, между бастионите, отделено от тях чрез крепостния ров. Равелините са можели също да бъдат защитени с ров пред фасовете си.
Регула (лат. regula – линеал, летва) – къс профил с четвъртито сечение. Например: под всеки триглиф. Върху регулата в тоя случай са прикрепени гути (капки).
Ред, ордер (фр. ordre, нем. Ordnung, рус. ордер) – общият сбор от елементите на една архитекурна колонна система (архитравна или с арки). Ордерните форми са различни, но винаги тектонични: отразяват хармоничната съгласуваност на отделните части на сградата, както и поемането на товара от носещите части. Познаваме дорийски, йонийски, коринтски, тоскански и други редове. Имената на елементите наархитектурните редове са ни известни най-вече от трактата на древноримския архитект Витрувий. През някои преходни епохи редовете се смесват (еклектика).
Редан (фр. redan, от dent – зъб) – верка, представляваща самостоятелно триъгълно укрепление с изнесен напред остър ъгъл, открито откъм тила.
Редут (фр. redoute от redouter – пазя се, страхувам се) – затворено от всички страни землено или каменноземлено укрепление за кръгова отбрана с пехота и артилерия.
Редюит (фр. reduit от лат. reductus – свито, редуцирано) – последен вътрешен опорен пункт за отбрана на крепостта, централно укрепление, цитадела.
Ретикулатум опус (лат. от reticulum – мрежичка) – римска облицовъчна зидария от тънки каменни блокчета с квадратно лице, които се поставят диагонално в хоризонтални редове така, че фугите образуват квадратна мрежа.
Ретрашмент (фр. retranchment от retrancher – отделям, ограждам) – кавалиери, отделени от ограждащите бастиона стени с ров.
Рибат (араб.) – в арабския средновековен свят – малко укрепление от типа на квадрибургиите
Ризалит (итал. от risalto) – слабо издаване на част от фасадната стена на една сграда (силно издадената част е „крило”). Ризалитите са разположена най-често симетрично спрямо фасадната плоскост – в средата или в двата и края. Оформят се като самостоятелни архитектурни елементи, разчленени с пиластри, корнизи и завършващи с фронтон. Има голямо приложение в архитектурата на Ренесанса, Барока и Класицизма.
Рицовка – (нем. Ritz) – зарязване на картон, за да се улесни прегъването му.
Розета (фр. rosette от лат. rosa – роза) – орнамент във форма на стилизирана роза, рисувано, изваяно, направено от ленти и др.
Розариум – (лат. rosarium) – 1. Градина с рози. 2. Разсадник за рози
Рокай(л) – (фр. rocaille) – декоративен мотив в стил Рококо във вид на части и детайли от скали и раковини.
Рондела (фр. rond – кръгъл) – полукръгли в план кулообразни форми, силно изнесени пред куртината, запълнени отвътре с блокаж. Понякога се оформяли рондели чрез обзиждане на съществуващи стари кули с различен контур в план.
Ростра (лат. rostra – корабен нос) – трибуна, украсена с корабни носове – трофеи (на Форум Романум).
Рострална колона – паметна колона, украсена с корабни носове – трофеи (на Форум Романум).
Ротонда (лат. rotanda) – централна постройка (зала), чиято ограждаща (външна) стена е кръгла отвътре и отвън. Типична ротонда е Пантеонът.
Рустика (лат. rusticus) – 1. Грубо обработената видима повърхност на квадрите; 2. Вила рустика – римска вила на полето; вж. Вила
© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.
