Т

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

Таберна, таверна (лат. taberna – барака, магазинче, будка, кьошк ( – 1. Сграда за приемане на обикновените пътници за пренощуване, построена покрай римските пътища, докато претория служели за същата цел, но за високопоставени пътници; 2. Търговско и занаятчийско заведение, кръчма, пивница, хан или сарафска лавка, разпространена много в Рим.

Табернакулум (лат. tâbernaculum от taberna – барака, магазинче, будка, кьошк) – малък декоративен павилион (едикула), покрит обикновено с балдахинообразен покрив, носен от тънки колони.

Таблинум (от лат. tabulatio – преградка) – стая в старото римско жилище, която се намирала в дъното на атрия и служила за дневна. Откъм двора е била заградена с дървен парапет (табулацио).

Таламос (гр. thalamos – сватба, брачно легло) – спалня в мегарона (старогръцкото жилище).

Тамбур (фр. tambour – барабан) – 1. Цилиндричните монолитни каменни блокове, от които е изградена немонолитната колона. 2. Цилиндрична или многостенна горна част на сграда, прорязана с осветителни отвори и увенчана с купол. Среща се най-често в култовата архитектура.

Таран – стенобойна машина, представляваща дълга греда със здрав метален накрайник, носена на ръце или окачена с вериги върху подвижен станок, задвижвана хоризонтално от група войници чрез люлеене. С тараните чрез последователни удари се разбивали крепостни стени и порти.

Театрон (гр. théatron – множество зрители) – откритата зала на зрителите и по-късно – целият театрален сграден комплекс.

Театър (гр. théatron – място за зрелища) – 1. Род изкуство, художествено отражение на живота посредством драматургично действие, изнасяно от актьори пред зрители; 2. Архитектурно съоръжение със сцена и зрителна зала, предназначено за изпълнение на представления (театър); 3. Местата на зрителите в древногръцкия театър. В Древна Гърция от ІV в. пр. н. е. започнали да се строят открити каменни театри. Частите им са: „театрон” – полукръгла открита зала с амфитеатрално разположени на склон седалки за зрителите; „проскенион” – подиумът, на който са излизали актьорит; а между двете „орхестра” – кръгла площадка, по която се движел хорът и актьорите.

Тегула (лат. tegula) – плоска римска керемида, плоча с подвити краища, която съставлявала основната част от античните покривни керемиди. Правела се от печена глина, а по-късно и от камък (мрамор); соленес; вж.Калиптер

Тезаурос (гр. thesauros) – място или сграда, където се съхраняват ценни вещи.

Тейхобат (гр. teichobates) – добре иззидана и подравнена основна зидария, служеща за подложка на цокъла на стената.

Теке (тур.) – жилище, обител, манастир на мюсюлмански странстващи монаси – дервиши в Турция.

Тектон, архитектон (гр. tecton, architѐctôn – изпълнител) – главен ръководител на архитектурни строежи.

Тектоника (съвр. от гр. tectonikos- отнасящ се до строителното изкуство) – архитектурен израз на структурата на сградата.

Тел (араб. – хълм) – в археологията: Хълм, който съдържа останки от селище.

Теламон – вж. Атлант

Телестерий (гр. telete – посвещение) – хипостилната зала в Елевзис, където се посвещавали членовете на братството на Деметра.

Теменос (гр. thѐmenos – свещено място) – оградено място (двор) около античния храм.

Темплум (лат. templum – небесно пространство) – 1. Свещено оградено място у римляните, където по-късно построявали храмовете; 2. Самата сграда на храма.

Тенал (фр. tenaille – клещи) – землена постройка с подпорни зидове по периферията й, разположена между куртината и фланга. Представлява усъвършенствана фосебрея.

Тения (гр. taenia – ивица, връзка, пояс) – слабо издаден малък четвъртит архитектурен профил (щаб), наричан по-рядко и абак.

Тепидарий, тепидариум (лат. tepidarium) – умерено топло помещение в римската баня за къпане с хладка вода.

Терамари (итал.) – поселения на неизвестни племена в Южна Европа през бронзовата епоха, намерени за пръв път в Северна Италия.

Терзилион – хипостилната зала към театъра в Мегалопол (по името на строителя й).

Теселатум опус (лат., от гр. tessela – куб) – мозайка с по-дребни кубчета, които позволяват изобразяване на художествено-образни мотиви. Изпълняват се и геометрични мотиви в по-големите полета по периферията на подовете; вж. Мозайка

Тестудинатум (лат. atrium testudinatum от testudo – костенурка) – вж. Дисплувиатум

Тетрапилон (гр. tetrapyle, но в употреба при римляните) – двойна монументална арка с четири входа по две перпендикулярни една на друга посоки. Разполагала се е обикновено на кръстопът.

Тетрапюргия, тетрапюргион (гр. τεσράπυργία οτ τεσαρ + πυργοs – четири + кула), – укрепено жилище или дворец вън от населено място, подобно на вилите от римската късна епоха. Вж. Тюрзис и Квадрибург

Тетрастилен храм (гр.) – храм с четири колони на късия фронт.

Тикли – наименование на покривни каменни плочи, употребявани в българската възрожденска и предвъзрожденска архитектура.

Тимеле (гр. thymêlê – основа, подножие) – 1. Алтар на Дионис върху орхестрата на гръцкия театър, който бил в теменоса на храма на тоя бог. 2. Субструкциите (основите) на тия и други алтари и паметници.

Тимпан, тимпанон (гр. tympanon – барабан) – 1. първоначално:  Каменни блокове (гладки дебели плочи), които затварят дъното (триъгълния отвор), образуван от челната страна на двустранния покрив на гръцкия храм между корнизите на фронтона; след това: 2. Триъгълното поле на фронтона, обрамчено с два наклонени и един хоризонтален корниз, често украсено със скулптура, гербове и др.; 3. Вътрешно поле на фронтон с каквато и да е форма; 4. Криволинеен триъгълник между пиластрите, антаблемана и арката; 5. Вдълбоченото пространство над врата, прозорец, портал и др., ограничено отдолу с хоризонтала, а горе с триъгълно, полукръгло или заострено очертание.

Толос (гр. tholos – кошер за пчели) – 1. Примитивна сводообразна конструкция, както и еднопространствена сграда с параболично вертикално сечение – отначало от по-леки материали; по-късно: 2. Купол върху кръгло помещение, около което може да има и ред колони; 3. Кръгъл в план храм.

Топчии (тур. top – оръдие) – в Османската империя – Военна формация, съставена от две самостоятелни звена: оръжейно, изработващо оръдия и муниции, и артилерийско. Създадена е през XV век, с командване и основни работилници, дислоцирани в Истанбул и бойни артилерийски поделения в крепостите.

Торус (лат. torus – възглавница) – 1. Изпъкнал профил със сечение във форма на полукръгъл щаб (пръчка) – главно в йонийската база. Често е украсен с орнамент – плетеница;  2. Архитектурен детайл във вид на изпъкнал полукръг, съставна част от профилите на корнизи, бази и др.

Тоскански атрий (лат. atrium tuscanicum при Витрувий) – атрий, при който гредите на покрива не се подпират от колони.

Тоскански ред – етруският архитектурен ред, от който произлязъл римскодорийският ред.

Траверс (фр.traverse от лат. transversus – кос, напречен) – 1. Землени или зидани елементи, разполагани перпендикулярно на крепостната стена, предпазващи защитниците от страничен обстрел; 2. Землен или каменноземлен градеж, разположен напречно в крепостния двор, отделящ част или части от него поради различни функционални съображения.

Трансепт (къснолат. от лат. trans – зад, septum – ограда) – един или няколко напречни кораба (нефове), пресичащи под прав ъгъл надлъжните кораби на романските, готическите и други кръстообразни в план църкви. Трансепти се наричат и само краищата на напречния кораб, когато се издават вън от контура на плана и му придават кръстообразна форма.

Траншея (фр. tranchee – отразявам) – дълъг и дълбок окоп, понякога с голяма широчина и обикновено със стъпало за пушечна стрелба.

Трибуна (лат. tribuna) – издигнато място за оратори или длъжностни лица (напр. в базиликите). Тъй като те са били поставени най-често в екседри, наименованиетрибуна се употребявало по-късно и вместо екседра.

Трибунал (от лат. tribuma) – 1. Издигнато място, където заседавали съдиите в римските съдилища; 2. Самата съдебна сграда.

Триглиф (гр. triglyphos – с три нареза) – детайл от дорийския „фриз”, който представлява подражание на първоначалната форма на архитектурно обработените чела на таванските греди в мегарона –  правоъгълна издължена във височина плоча с врязани два цели и в краищата два половини жлеба. Разполага се в осите на колоните и на интерколумниите и се редува с метопите.

Триклиний (гр. triclinos – три легла около трапезата) – помещение (в жилища и дворци) за обеди, при които участвуващите се нареждат върху три софи в полукръг около масата.

Тромпа (фр. от старонемски trumba – тръба) – свод, част от конус или сферa, поместен в ъгъла между две срещащи се стени. Употребява се като преходна част от квадрат към осмоъгълник, шестнадесетоъгълник и кръг, за да се издигне над четириъгълно по план помещение купол или барабан. Тромпите имали значителна употреба в средновековната архитектура на Предна или Средна Азия, Италия и др.

Трофеум (лат. tropaeum, гр. tropaion) – специална сграда – паметник за излагане на трофеи от война.

Трохил (гр. trochilos) – гладък вдлъбнат профил, част от общия профил на базата на йонийската колона. Може да са два един над друг, разделени с тънки пръстени (малки торуси) или един трохил да свързва два торуса.

Тумулус (лат. tumutus) – надгробна могила – често твърде голяма (напр. на Алиатес в Мала Азия).

Tур-бастион (фр. tour-bastion – кула-бастион) – при усилената Вобанова система, където бастионите са отделени от куртината и изнесени напред –  Каменни петоъгълни кули за отбрана в две нива. Изграждали са се в двата края на ретраншмента, в допирните му точки с преминаващата отчасти зад бастиона куртина.. Покривите им са представлявали оръдейна площадка.

Турион, бастилия, болверк – бастион с орилони

Туф (на гр. pòros) – мек и силно шуплест варовик, добър строителен материал.

Тюрзис (гр. τύρσιβ – кула) – крепена вила или извънградско жилище в тракийската, елинистичната и късната римска епоха на Балканския полуостров  (вж.Тетрапюргия). Среща се изписано и така: тюрсис

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.