А

А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я

Абак (гр. abax, лат. abacus – масичка, плочка) – 1. Най-горната част на капителите на почти всички архитектурни редове, подобна на плоча с квадратна, правоъгълна или друга форма. 2. Понякога дългата летвоподобна форма (профил) над дорийския архитрав.

Агора (гр. agorá – площад) – 1. Народно събрание в Древна Гърция, едно от основните учреждения на военната демокрация. 2. Място за народни събирания в древногръцкия град (полис), оформено като първия обществен и пазарен площад, с разположени на и около него обществени здания, храмове, портици, статуи и др. При нужда градът получавал повече агори. На агората се водели политически беседи, делови преговори, сключвали се търговски сделки.

Агрегат (лат. aggregatum) – 1. Механическо свързване на частите на едно сложно тяло: в минералогията, механиката. 2. в архитектурата – Формалното свързване на помещенията в един сграден комплекс без органична връзка помежду им.

Адитон (Adyton или abaton, secos или санктуарий) – място в храмовете, където е статуята на божеството, недостъпно за непосветени или лаици (несвещенослужащи).

Ажур (фр. á jour – на дупчици) – 1. Прозирен материал, прозирна тъкан като дантела, вид дантела; 2. Пълното отделяне на барелефа от плоскостта; вж. Барелеф; 3. Художествена плетеница от тънки метални нишки.

Айтуса (гр. aitoûsa) – портик, открито колонно преддверие пред мегарона – най-старото гръцко жилище.

Айван (араб.) – отворени ниши за богослужение при мюсюлманското религиозно училище – медресе; Вж.Медресе

Акант (гр. akantha – лат. acanthus) – 1. Архитектурен орнамент във форма на лист от растението акант. Различаваме островръх и закръглен (римски) акант. Участва в коринтските и композитните капители, а през Възраждането – при украса на фризове и корнизи. Развитието на акантовата орнаментна форма допринася за образуването на различни архитектурни стилове и течения, произлезли от коринтския ред (напр. композитния); 2. Название на храст с бодливи силно разчленени листа, послужил вероятно за модел на едноименния гръцка пластичен елемент.

Акведукт (лат. aquae-ductus от aqua – вода и duco – водя) – мост за провеждане на водопровод над долини; вж. Виадукт

Акропол (гр. от akros – горен и polis – град: горен град) – 1. Укрепена издигната част на древногръцки град на високо място със стратегическо значение. В архаичния период резиденция на властта, а впоследствие – религиозно-политически център на града, на който се намирали главните храмове и ставали празненствата. Служел за защита и убежище на населението във време на неприятелско нападение. Най-известен е Атинският Акропол – 2. Най-високата укрепена част в античния, гръцки, римски и ранносредновековен балкански град. Синоними – цитадела, вътрешна крепост, вътрешен (укрепен) град

Акротерий, акротер (гр. akrotherion – връхна, издадена част, фронтон) – скулптурни или скулптурно изпълнени орнаментални мотиви (статуя, палмета, диск, ваза и др.), служещи за украсяване ъглите на фронтоните при сгради, построени в антични ордери.

Ала (лат. ala – крило) – в архитектурата: Странично разширение вдясно и вляво от задната стена на староиталийския атрий.

Алафранга (тур. – по френски маниер) – декоративна стенна ниша в представителните помещения на българската възрожденска къща. Бива самостоятелен елемент или се поставя в средата на заетата от долапи стена, между две врати и пр. Обикновено е полукръгла в план и изглед. Понякога се покрива с декоративна стенопис или служи като място за поставяне на огледало, цветя (турско наименование “чичеклик” – място за цветя).

Алтар (лат. altaria, -ium, alta-ara – висок жертвеник) – античен жертвеник. Късно е получили големи размери. Разполагал се в запазени от ветровете дворове.

Амбитус (лат. ambitus – обиколка) – разстоянието между две близкостоящи постройки, което имало голямо значение при римското строително законодателство.

Амбразура (фр. embrasure – окосен двор) – отвор в крепостния или казематен зид за артилерийска стрелба.

Амбулацио (лат. ambulatio) – покрито място в градовете или вилите (например на форума) за малки разходки.

Амвон (гр.) – площадка в християнските църкви, откъдето се чете евангелието и се произнасят проповеди. В раннохристиянските и византийските църкви се намира отстрани на хора или под централния купол, в източноправославните е пред т. нар. царски двери. В българската църква, амвон е издигната катедра в северната част на източната половина на църквата срещу владишкия трон, прикрепена към някоя от колоните.

Амфипростил (гр. от amfi – от двете страни и prostylos – отпред с колони) – 1. Двоен простил, т. е. с колонни преддверия от двете къси страни; 2. според Витрувий – Форма на гръцкия храм, при която колонното преддверие е от двете челни страни на храма.

Амфитеатър (гр. amfitheatron от amfi – на двете страни и theatron – зрелище, театър) – затворена околовръст, а отгоре открита сграда със седалки под наклон около обикновено елиптична арена за игри и борби с животни.

Аналема (гр. analema) – високо издигната стена над другите съседни стени в една сграда. При античните театри – около театрона и пародосите.

Анатироза (гр. anathyrosis – гладък ръб на допиране) – начин на обработване на каменните квадри, прилаган от гърците, състоящ се в изглаждане на крайните ивици на допирните повърхности; останалата част от повърхността бивала грубо обработвана, с което се постигала икономия на труд.

Андрон (гр. andron) – главно помещение в гръцката жилищна сграда, предназначено за мъжете. Отговаря на Омировия мегарон – по предназначение, но не по тип.

Ансамбъл (фр. ensemble) – сграден комплекс, при който отделни сгради или части от сгради се намират в органическо съотношение.

Антаблеман (фр. entablement, на руски антаблемент) – надстройката върху колоните при сгради, изпълнени в класически ордери. Разчленява се на архитрав, фриз и корниз и в архитектурните си форми отразява структурата на гредовото дървено покритие, от което произхожда.

Антемия (гр. ánthos – цвете) – гръко-римски украсен мотив, обикновено на фриза, съставен от редуващи се палмети и други растителни стилизирани форми.

Антепагмент (гр.) – покривни (облицовъчни) дъски върху челата на тавански и други греди, които се виждат на фасадата. Чрез архитектурното обработване и пренасяне на техните форми върху камъка са произлезли вероятно триглифите.

Антефикси (лат. antefixa, orum – отпред закрепен; гр. хегемон) – мраморни или теракотни елементи, който покрива отворените краища на тегулите (калиптерите) по стрехата на една сграда. Антефиксите имат различна форма (лист на растение, плоча, щит) и са орнаментирани с релефни изображения: глави на хора, фантастични същества.

Анти (лат. antae – чела) – Челата на страничните издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна в план сграда – например на мегарона; „templum in antis (храм с анти) и др.. Антите понякога имат база и капител, различни по форма от тези на колоните.; Синоним – парастада.

Антиквум опус (лат. antiquum – древно, антично и opus – произведение, дело) – Зидария от едри и дребни леко обработени камъни в дебели легла от варов разтвор в груби редове; Синоним: инцертум опус. Някои от тия зидарии били изпълнявани като каменна облицовка. Други били полагани направо в изкоп като основни зидове.

Анфилада (фр. enfilade) – редица стаи, зали или дворове, съединени помежду си с отвори или врати, които са разположени по една ос така, че е възможен дълбок проглед от първото помещение до последното.

Анули (лат. anulus – пръстен) – няколко “канала” (вдлъбнати пръстеновидни профили), които се намират между капитела и тялото на дорийската колона.

Ападана (перс.) – представителна приемна сграда на персийските царе (Ахемениди), състояща се от централна многоколонна тронна зала (хипостил), обикновено квадратна, и от колонни преддверия, фланкирани от по-малки квадратни кулообразни помещения.

Апареа (фр. apparell) – 1. Полегато скосяване на защитен насип. 2. Насипна рампа за предвижване на оръжията до барбета.

Аподитерий (гр. apodyterion от арó – далеч и dio – обличам) – зала в античните бани, в която посетителите събличали дрехите си и ги предавали окачени на стените за пазене (съблекалня).

Апотезис – 1. Малък вдлъбнат профил ( 1/4 окръжност) между колоната и капитела; 2. при Витрувий – Апофига; вж. Афезис

Апсида (гр. apsis – нещо извито, кръг) – Издадена част на източната страна на храм или помещение в сграда. В план абсидата е полукръгла, овална, многостенна, по-рядко – правоъгълна. Покрита е с конха. В християнската църква – съставна част от олтара.

Ара (лат. ara) – по-малък олтар за жертвоприношения.

Арена (лат. arena) – пистата в римските амфитеатри, постилана само с пясък.

Ареостил (гр. araios – рядък и stylos – колона: разредена колонада) – според Витрувий: Такова разположение на колоните, при което разстоянието между тях е по-голямо от 3 долни диаметъра на колоната (модул) – Например при пазарните портици.

Арка (лат. arcus – дъга, лък) – сводова конструкция, обикновено с контур (полуокръжност или част от нея, или от други криви, най-различни по форма) за покриване на отвор в стена или между две колони или два стълба. Римляните развили най-вече полукръглата арка.

Аркада (фр. arcade) – редица от еднакви по големина арки, които лежат върху стълбове или колони.

Аркадна система, колонноаркадна система – архитектурно-строителна система, при която арката е основният и повтарящ се елемент по фасадата. Въведена и развита от римляните.

Аркатура – няколко декоративни (лъжливи) арки една до друга.

Арсанта – Пристанище, пристан

Архиволта (итал.) – 1. Архитектурното разчленение на челната (видната) страна на една арка с профил на йонийски архитрав; да не се смесва със самата арка; 2. Лицевата и долната повърхност на арката, обработена архитектурно посредством профилировка или със специално оформяне и подреждане на самата зидария.

Архитект (гр. architekton, лат. architectus) – 1. в миналото: Творец (проектант и изпълнител) на архитектурни произведения. Също и най-старшият между майсторите строители, шеф на групата, която строи.; 2. съвр.: Проектант, завършил висше образование, специалност архитектура.

Архитрав (architrave, на гр. archê – главна и на лат. trabs – греда ( – главната каменна носеща греда, долната от трите части на антаблемана, лежаща обикновено върху капителите на колоните. Архитравътбива гладък (в дорийския и тосканския ордер) или хоризонтално разчленен с отстъпи (в йонийския и коринтския ордер). Характерен е за архитравната система. Синоним: епистил

Архитравна система, колонно-архнтравна система– архитектурно-строителна система, при която основните конструктивни елементи са колоната и надстройката от архитрав, фриз и корниз. Архитравната система  е въведена и развита от гърците. При нея не се развиват хоризонтални сили, за разлика от сводовата система.

Астрагал (гр. astrágalos – кокалче, прешлен, ашик) – античен архитектурен елемент във вид на тънка, хоризонтално поставена обла пръчка, гладка или нарязана на отделни по-дълги или по-къси зърна, редувани със стилизирани прешлени в профил, като броеница.

Атика (от провинцията Атика.) – в античната архитектура: Стена, надстроена над венчаващия корниз, който увенчава сградата, и предназначена главно за барелефи и надписи (напр. при паметника на Тразил в Атина, при триумфалните арки, в обществените сгради). Атиката отговаря по височина на нисък етаж (атичен етаж).

Атлант (от гр. полубог Атлас) – каменна подпора, скулптирана във форма на мъжка фигура, поддържаща на раменете си дорийски архитрав. Синоним: теламон.

Атрий (лат. atrium от ater – очернен от дим, опушен) – 1. Централното помещение в етруското и римското жилище – закрит вътрешен двор, където извеждали останалите помещения. В средата на покритието му се оставял отвор, първоначално като димно отверстие на разположеното тук огнище, а впоследствие (когатоатрият става едно от парадните помещения с богато оформление) – за стичане на дъждовните води в недълбок четириъгълен басейн; 2. в късноримската, раннохристиянската и византийската култова архитектура – Заобиколен с портици двор, развит на запад пред църквата; 3. при Витрувий – Съществуват 5 вида атрий -според конструкцията на покрива.

Αул – 1. от тюрк. – Селище на неуседнали народи и племена в Средна Азия (сега постоянно селище; в Кавказ – планинско селище); 2. (гр. ανλή – двор, ограда, дворец) – Укрепено селище или укрепен военен лагер

Ауле (гр. aulê) – 1. първоначално – Оградено дворно място пред гръцко жилище или друга сграда; 2. след това – За означаване на атрий или малък перистилен двор.

Афезис (гр. afesis – начало, старт, нем. Anlauf) – 1. Старт в хиподруми, стадиони и други места за надбягване; 2. в архитектурата – Малък вдлъбнат профил (1/4 окръжност) между базата и тялото на колоната. Обратният профил на афезиса се нарича апотезис (при Витрувий – апофига) и се намира между колоната и капитела; вж. Лизис

източник: http://www.bgjourney.com

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved.