Тази година на Хелоуйн празнуваме 62-рия рожден ден на световноизвесния архитект Заха Хадид!
Родената на 31 Октомври 1950 г. زها حديد, в Багдад, започва своята кариера под ръководството на величието в света на архитектурата – Рем Колхас. Съвместната работа с Архитектурната Асоциация в Лондон естествено води до самостоятелното отделяне през 1980 година, когато Хадид основава своята архитектурна фирма със седалище Лондон – Zaha Hadid Architects.
Първото си международно отличие иракско-британският архитект печели през 1982 г. в архитектурния конкурс ‘The Peak’ в Хонг Конг. През следващите три десетилетия Заха Хадид е известна повече с уникалния си начин на формообразуване и нестандартни решения с много вкус и естетика.
Малко повече за знаменитата архитектка:
Бащата на Захи, искал тя да получи добро европейско образование в Лондонското училище по икономика. При нейното завръщане у дома, тя става един от основателите Народна Демократична Партия в Ирак. Като успешен бизнесмен, баща й е в състояние да даде на децата си всичко, което им е необходимо като образование, за да се превърнат в уникални личности. Благодарение на неговата любов и подкрепа Зак е в състояние да осъзнае себе си, да стигне до върха на планината Олимп и да се превърне в един от най-значимите архитекти на нашето време. Да не забравяме, че тези резултати не биха били възможни без нейния талант, упорита работа и решителност.
Има няколко теории за това, защо Захи е решила да стане архитект. Най-вероятно това е решение, назряло постепенно в нея. В едно от многобройните си интервюта, тя разказала как един ден родителите й я завели на разходка до древните шумерски руини и, когато видяла величието им, тя решила да създава невероятни къщи по земята. В друго интервю със Зак, тя си спомня как е видяла в едно списание снимка от изложбата на творби на Франк Лойд Райт, и попитала родителите си как може да се обади на тези хората, които строят къщи. Отговорили й, че такива хора се наричат архитекти, а Зак отвърнала, че и тя иска да стане архитект. Въпреки това, на такава възраст, тя не е решила окочателно каква ще бъде бъдещата й професия и дали не иска да стане певица, моден дизайнер, или дори астронавт. Окончателното решение може би е настъпило на 11 годишна възраст в Лондон. Оттогава основен обект на нейния живот става страстното желание да реализира своите фантазии в бетон.
След като получила основното си образование в френска школа-манастир в Багдад през през 1968 г., Хадид забавя своето завръщане у дома. Тя пътува до Ливан, където учи математика в Американския университет в Бейрут. След това пътя й я отвежда в Архитектурната асоциация – Лондон, където пристига през 1972 г. и става ученик на Рем Колхас – Известният холандски архитект и бунтар. По-късно Колхас нарича Zaha, най-талантливият ученик, и тя се отплаща с най-престижната награда за всеки учител – това да го надмине.
През този период, Заха има страст към руския авангарден стил и по-специално работата на великия руски художник Казмир Малевич. Години по-късно, тя казва, че мечтае да да зскачи “Черната кутия” в хола си. Дипломната работа на Захи се нарича “Tecktonik Малевич” и е проект на населен мост над Темза. Хадид използва оригинален подход към работата, като прави анализ и прогнози и прилага живопистта като метод на дизайн. Тя не удобрява факта, че днешните студенти едва знаят как да се борави с подръчни средства и стари техники на представяне, а предпочитат да използват компютър. Заха научила основите на живопистта от майка си и за всеки проект тя прави по няколко стотици скици, които по-късно се превръщат в нов архитектурен шедьовър.
След като се дипломира, Заха започва работа в офиса OMA под ръководството на Рем Колхас и три години по-късно създава своя собствено студио, Zaha Hadid Architects, като същевременно продължава да преподава в Архитектурната асоциация. Малките поръчки и капризните клиенти са плашещи и изискват необичаен подход и характер, но тя винаги е казвала, че архитектурата – не е за експлоатация, а е формообразуваща дисциплина. Тя упорито продължава да гради своя път, ако ще на всяка цена. През 1983 г. нейния проект за зона за хранене печели конкурс в Хонг Конг, но той остава нереализиран. Въпреки това, тя продължава своя път. Възхитени от работата й, множество организации и конкурси дават награди на творбите й, но тя все още няма нищо построено. Фирмата се занимава с дребни поръчки и за Заха се оказва невъзможно да приложи своя стил в проектите.
Продължилата едно десетилетие, черна статистика завършва през 1990 г., годината, когато Заха получава поръчка за изграждане на противопожарна служба на производител на дизайнерски мебели Virta. Тази необичайна сграда, подобна на бомбардировач “Стелт”, се превърна в събитие в архитектурния свят и доведе до това, да се говори за Заха като майстор на сформиралото се през 80-те години течение на деконструктивизма. Скоро Хадид печели конкурса за изграждането на Opera House в залива Кардиф (Великобритания), но под натиск от недоволен участник и клиент, резултатите от публичния търг се отменят и е назначена нова дата за повторно явяване, на която Заха печели отново – побеждава общо 268 конкурента. Тогава клиентът съвсем се отказал от проекта и дългоочакваният триумф се превърнал в бедствие. Нейната кариера достигнала своята най-ниска точка. Работа почти нямало, но Заха не се отказала.
Положението неочаквано се променя, когато през1997-ма се оказва вече, че новият й проект е построеният от Франк Гери известен музей Гугенхайм в Билбао. Тя можела да вземе властта в свои ръце и да се развихри в стила на деконструктивизма. Zaha отново била забелязана и получила поръчка за изграждане на Център за съвременно изкуство в Синсинати, което само по себе си се превръща в произведение на изкуството, а след две години започва изграждането на ски-скок в Инсбрук. Зак на практика показва, че фантастичните идеи са възможни и реални. Постепенно тя става все по-популярен архитект. Нейният начин на творческа изява взима превес над принципите за ергономия и функционалност, но тя не прекалява и скоро започва да бере първите си плодове. Започва изграждането на Phaeno Science Centre и централата сграда на BMW (Германия), нейните проекти печелят в конкурси и излизат по страниците на архитектурни списания. Зак продължава да преподава лекции и да провежда турнета по целия свят и винаги събира пълна аудитория.
През май 2004 г. е събитието, което мнозина очакваха, но малцина вярваха. Заха Хадид е първата жена получила Pritzker награда – най-престижната в света на архитектурата. От този момент нейният живот се променя към по-добро. Критиците не наричат проектите й “нереализируеми” знаейки, че нейният уникален подход ще окаже голямо влияние върху развитието на архитектурата в двадесет и първи век. Отсега нататък Заха определя правилата за своите невероятни и оригинални сгради, и постепенно започва да променя външния вид на света, в който живеем. Развитието на Заха от “класическия” е от деконструктивизъм към творби с гладки, плавни линии и органични форми. Заха Хадид се превръща в един от най-влиятелните архитекти на новия век. Тя успешно работи, включително и в Русия, където се занимава с няколко проекта, включително проектира частен дом в Barvikha – жилищен комплекс “Живописна кула” и офис сграда.
През 2005 г. централната сграда на BMW е избрана за най-добра сграда на годината в Германия, според Федералната камара на архитектите. Заха буквално обръща идеята за организиране на работните площи в пространство. В своето предложение като проект тя изпраща колите над помещенията за администрацията, а не както е прието – под тези площи. През същата тази година, Заха била избрана за най-добър дизайнер на годината в първата изложба за дизайн Design Miami. В интервю тя разказва как родителите й купили асиметрично огледало в модерен стил за нейната стая. На Zaha това направило такова силно впечатление, че веднага били преработени и пренаредени стаите, а след това и стаите на братовчедите и леля й. В края на 80-те години тя е създала невероятен интериор за ресторант в Сапоро. По-късно тя се радва на собствен дизайн мебели и интериор. През 2005 г. тя разработва проект за хотел Puerta América, всеки един от дванадесетте етажа, от които са били решени от различен архитект. Освен Захи, в проекта участва и Норман Фостър, Рон Арод, Жак Нувел, Катрин Финдли и др. Хотелът е получавал многобройни награди и се превърна в една от забележителностите на Мадрид.
През 2006 г. Заха Хадид прави самостоятелна изложба в музея “Гугенхайм” в Ню Йорк, посветена на 30 годишната й кариера. Значителна част от проектите й са представени и съществуват само на хартия, но истината е, че в цял свят има нейни постройки. Музеят на природните науки Phaeno във Волфсбург влезе в списъка на най-добрата архитектура през 2006 г., и е получил награда, кръстена на Мийс ван дер Рое и Стърлинг. Заха описва този проект като един от най-обичаните си: «Phaeno – най-сетне успях да предствя моето виждане и търсене за комплекстност, динамика, множество слоеве от архитектурно пространство» Музеят прилича на космически кораб, който кръжи във въздуха, въпреки всички закони на гравитацията, а Заха понякога го нарича “извънземен” и дори “вещица”. Хората, които са я виждали лично, твърдят, че снимките не могат да пресъздадат демоничната красота и духовна сила. Хадид, както и всички талантливи хора, има много врагове, но дори и най-непримиримите противници признават, че много от творбите на Захи са наистина великолепни. Преди тридесет години едва ли някой би посмял да каже такова нещо за една жена архитект, но Заха коренно промени това. През 2010 г. наградата Pritzker отново беше връчена на жена – японката Кадзуо Седзима. Днес това не е изненада и не предизвиква такъв смут, благодарение на Заха.
Заха е известна не само в Европа, Азия и САЩ. Нейните архитектурни проекти са търсени и в Близкия изток. Сред нейните произведения за този чувствителен регион трябва да се отбележи, културен център и Шейх Саид мост в Абу Даби, Музея на модерното изкуство в Бахрейн, “Dancing Towers” в Дубай и офис сгради в Египет. По стечения на обстоятелствата Заха не се е завърнала в родината си,, но твърди, че с радост би построила нещо в Багдад.
«Мисля, че на първо място е необходимо да се възстанови инфраструктура на града и неговата същност, но затова е нужно гражданско общество.” – казва тя за списание “Итоги” – какво се случва в продължение на петнадесет години, той (градът) просто е напълно унищожен,… знам истории за това как хората са принудени да продават децата си, за да си купят храна. …Трябва, разбира се, и, ще се възползват от експертния опит на архитектите, за да мислят за и да решат най-добре какво да правя с разрушения град. Багдад е бил страхотен град, като Бейрут когато едно време… » Въпреки това, ситуацията се очаква да се промени скоро. Наскоро бе съобщено, че иракското правителство предлага Заха да проектира новата сграда за Централната банка на Ирак. Ако обстоятелствата позволят и проектът бъде успешен, този проект ще бъде първият й за родната страна.
През май на 2010 г., откритва в Рим Национален музей на XXI Century Arts. Строителните разходи от 150 милиона евро и много труд го правят най-големия проект на Заха. През същата година музеят получава Стърлинг награда за най-добър архитектурен проект и е обявен за “Сграда на годината” (според на WAF). Тази година като цяло се превръща в една от най-успешните за Заха Хадид. Нейната фирма има достатъчно поръчки за следващото десетилетие, тя вече е строила на около двадесет места по света. През 2011 г. се планира да отвори нова сграда в Гуанджоу – Opera House, и за Летните Олимпийски игри 2012 в Лондон ще бъде изграден спортен комплекс за водни спортове. Моментите, когато й отказваха да построят сградата в Обединеното кралство, отдавна са отминали. Заха загубила битката в Кардиф, но спечели войната със своята втора родина – Великобритания.
Какво казва Зак за работата си: «Аз се опитвам да предам емоцията на човек, оказал се в дивата природа, в един странен, неизследван свят. Разбирането на природата няма нищо общо с линейната координатна система … Аз се интересувам от това да създам пространство, където имате избор на координати. Когато сте в дивата природа, не е нужен определен маршрут и ще откриете места и неща, които не се опитвате да намерите. Понякога се чувствам изгубена, но сама се фокусирам върху факта, че винаги има и други начини. Много хора не харесват този подход, тъй като не обичат да поставят под въпрос собствените си идеи за правилно и грешно. Аз, напротив, най-много от всичко обичам да променям своите възгледи. Точно това е причината, поради която хората пътуват, наблюдавайки света и експериментират. И аз бях много изненадана от това колко много сме се ангажирали с някакъв начин на съществуване. Това трябва да се промени и хората да се променят с времето. »
В началото на блестящата си кариера Заха Хадид е положила усилия да продължи незавършени проект на модернизма в експериментаторски дух от началото на авангарда. Руският авангард привлича духа със смелост, риск, иновации, стремеж към нови неща и вяра в силата на иновациите. От ранните си разпокъсани проекти, архитектура, създадена под влиянието на изкуството на Малевич и Кандински, тя постепенно се премества в сложни течни форми, в които търси по-силен органичен принцип. Архитектура отново да стане изкуство, създаване на нови невероятни светове. Освободени от егото на обичайните форми, човек се учи да стартира свои собствени маршрути в пространството и се учи да мисли “извън кутията”. Заха определя работата си като начин на мислене и формиране на свят. Във време, когато религията и философията не са успели да отговорят на глобалните предизвикателства на XXI век, архитектурата излиза на преден план като изкуство, което може да сближи хората и да промени отношението ни един към друг.
Бъдещето започва днес и това е само началото от много талантливи и активни хора като Заха Хадид.
Източник: www.zaha-hadid.com