ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА “РОГОЗЕНСКОТО СЪКРОВИЩЕ”

Share :

Рогозенското съкровище е тракийско сребърно съкровище, открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени.

Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.

Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на постояен наем в Националния исторически музей в София.(източник: wikipedia)
Сега Рогозенското съкровище ще има още един дом – този в с.Рогозен.
Изграждането и преустройството на стол и бивш шивашки цех в “Посетителски център”, бе труден проект, защото екипът на AGGA Studio се сблъска с вече съществуваща, износена гредова конструкция и нуждата от пълна рехабилитация на всички инсталации на сградата. Главният проектант арх. Тихомир Петков използва максимално площа на сградата и осигури пряка слънчева светлина, за копия на “Рогозенското съкровище” с експозиционна цел. Оберлихтите на покрива дават възможност на слънчевата светлина да достигне и до 4-рите експозиционни зали. Това дава възможно за умишлено затъмняване на определена зала при нужда. Сградата е проектирана съобразно Наредба 6 за изграждане на достъпна среда и беше снабдена с асансьор.

Допълнителна информация:

Съкровището е открито на двe части. Първата част, която се състои от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че двора му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей – Враца за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.

Съкровището тежи повече от 20 кг., изработено през V и VI в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един – името на сина му Керсеблепт.

За сградата:

Същестуващата сграда в с. Рогозен е имала различни функции: на първия етаж се е помещавал училищният стол, а на втория – шивашки цех на несъществуващо към момента предприятие.

Целта на проекта е чрез преустройство и трансформация на същестуваща сграда изграждането на съвременен посителски център, където биха могли да се правят и временни, тематични изложби, да се провеждат лекции и др. Пробивите през сградата служат не само за допълнително естествено осветление, каквото се търси при сгради от типа на галерии и музеи, но и за създаване на усещането за преливане на пространствата.

ОБЩИ ПАРАМЕТРИ:

Сградата представлява Посетителски център за еспониране на „Рогозенско съкровище“.
На кота ±0,00м са предвидени:
– Приемна част – влизането става в приемно фоайе, което е с височината на две нива, достъпно след преминаване през виндфанг. Срещу входа е разположено стълбището за второ ниво. Тук са разположени още две тоалетни клетки, които отговарят на изискванията на Наредба № 4 за достъпна среда. В техническото помещение е отоплителната система на сградата. Две помещения по 12м2 от двете страни на стълбището са администрация работилница/хранилице.
– Изложбени площи : две зали съответно по 126,7м2 и 128,7м2. Във всяка от тях има пробив в подовата плоча на горното ниво. В пробива на северната изложбена зала е разположен и асансьор за осигуряване достъпна среда на хора с увреждания.
На второ ниво, кота +3,70м:
– Работни помещения – администрация, работилница/хранилище, библиотека/лекционна зала и помещение, където биха могли да се правят временни или тематични изложби.
– Излобени площи : две зали съответно по 116,7м2 и 118м2

ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ:

  • ПЛОЩ на имота 809 кв.м.
  • ЗП 422.37 кв.м.
  • РЗП 795 кв.м.
  • Плътност на застрояване 52,21%
  • Кинт 0,98
  • Озеленяване 30%
  • КАТЕГОРИЯ НА ОБЕКТА – ПЕТА