ХАЙРЕДИН – ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ И ВЕЛОАЛЕЯ

Дата:

2012

Статус:

Изпълнен

Клиент:

Община Хайредин

Местоположение:

България

Екопътеките и туристическите маршрути осигуряват безопасно и информирано движение из Община Хайредин. Основната цел е разнообразяване на туристическите услуги и увеличаване на посетителите в региона.

Екопътека “Манастира” е с дължина 6 665м. Маршрутът тръгва от с.Манастирище и стига до с.Михайлово. Началото на екопътеката се намира на границата на землищата на с. Манастирище и с. Хайредин, община Хайредин. Движи се по поречието на р.Огоста. Първата гледка, която се разкрива, е зона за отдих под сянката на група от дървета. В непосредствена близост се намира съществуващ извор. Екопътеката заобикаля стадиона на с. Манастирище, за да достигне зоната за народни тържества и границата с асфалтов път при моста на с.Манастирище. На пресечната точка са разположени обозначителни табели, беседки и кошчета за боклук. След това екопътеката преминава покрай помпена станция и частни имоти. Следващата спирка по пътеката е зона за отдих сред висока растителност – традиционно място за почивка на местните жители. Екопътеката води своя край непосредствено след брод над р.Огоста, който свързва екопътека „Манастира“ с велоалея „Огоста“.

Предвидени са: зони за народни тържества, детски кът, места за сядане, заслони, наблюдателни площадки, дървен пешеходен мост. Новопроектираните елементи за обзавеждане са преместваеми – маса с пейки, беседка, навес с пейка, дървена пейка, дървени шезлонги, кошчета за отпадъци, дървени парапети и огради покрай пътеката.

Съоръженията и обектите се разполагат на композиционни групи по такъв начин, така че да са максимално функционални и да не засягат частни имоти.

Архитектурно-исторически контекст:

Село Манастирище се намира на 35 км. югозападно от гр.Оряхово и е разположено на полегата скална тераса до десния бряг на р.Огоста. Землището му се простира на площ от 27 127 дка. Граничи на изток с Бързина и Рогозен, на юг – с Бели брод, на запад – с Михайлово и на север – с Хайредин.

През Римската епоха в района на днешното Манастирище е имало римски вили рустика, които са били притежание на ветерани от римската войска. През време на Първото българска царство в местността Гръбльов дол, южно от Манастирище, е имало голямо раннобългарско селище и некропол. Открити са били погребения, извършени по езически и раннохристиянски обреди.

През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността “Манастира”, намираща се на 1 км югозападно от селото. Тя дава наименованието на новопроектираната екопътека.

Село Михайлово се намира се на 35 км югозападно от Оряхово и е разположено до левия бряг на р.Огоста. През селото тече малката река Гноенишка бара. Тя изтича от изворите в местността Браничев геран до с.Черни връх, Ломско и се влива в местността Наклата под селото като ляв приток на Огоста. На Гноенишка бара до 1950 г. е имало 11 воденици и три големи яза. Селото се нарича открай време Долна Гноеница (което означава място, където е имало кошари и пасища), но с Указ № 191, обнародван на 22.04.1950 г. е преименувано на Михайлово. Това е личното име на септемвриеца Михаил Кънчев, който за да избегне наказанието на правителствените войски се отровил.

Землището на с.Долна Гноеница заема площ от 33 287 дка и граничи на изток с Босилеград /Димитрово/ и Манастирище, на юг – с Бели брод и Лехчево, на запад – с Септемврийци и на север с – Бъзовец и Хайредин.

На югозапад от днешното село в местността Шумака при копане на глина за правене на тухли били открити погребения с трупоизгаряне – глинени погребални урни и златни накити. Около Долна Гноеница се издигат девет тракийски надгробни могили. Те показват, че тук преди римското господство на Балканите е имало тракийско земевладелско имение. В тези могили са погребвани собствениците на това имение, служили като конници във войската на тракийския цар. Могилите днес имат следните имена: Гелова могила, Грасова могила, Динчова /нарича се още и Дупната могила/, Жълъда, Кандова, Караманска, Къцова, Малката и Пакова могили. Те не са разкопавани от археолози /освен Дупната/ и не се знае от кое време датират извършените в тях погребения.

Екопътека “Крешката”,община Хайредин, е с дължина 4 100 м. Маршрутът тръгва от с. Хайредин и стига до с. Манастирище – започва от Дашовата воденица (стара местна воденица),а продължава към р.Огоста, покрай зона за отдих и съзерцание на реката. Пътеката се движи в посока на с. Манастирище, а от лявата страна остава нефункциониращ в момента открит басейн. От тук се вижда и новоизграденият ВЕЦ „Елена“. Следват сравнително равен и прав участък, поляна за народни тържества, зони за отдих. На екопътеката“ Крешката“ е разположен и т.нар. Остров по поречието на р.Огоста. Разходката довежда до моста на с. Хайредин над р.Огоста до Ресторант „Бора“. След по-малко от 1 км екопътеката стига до зона за почивка с места за сядане. Отправяме се към края на екопътека „Крешката“, където от лявата страна се виждат ями от добив на пясък и началото на екопътека „Манастира“.

Архитектурно-исторически контекст:

Село Хайредин се намира на 28 км югоизточно от Оряхово и е разположено по дължина в равната лъка на левия бряг на р.Огоста. Землището му е голямо и заема площ от 58 740 дка. Граничи на изток със Софрониево и Ботево, на юг- с Манастирище, на югозапад – с Михайлово, на запад – с Бъзовец и на север – с Крива бара. Най – старото селище в района на Хайредин е било в местността Рога – югозападно от днешното село. Тук се изравят късове от опожарена глинена мазилка на жилища, керамични и каменни оръдия на труда и керамика, която е характерна за медно-каменната епоха – петото хилядолетие пр.Хр. Останки от друго праисторическо селище са били намерени в местността Попов камък, северно от Хайредин. Тази местност е плоска скалиста тераса, която се издига над някогашния ляв бряг на р.Огоста.

Богати останки от тракийско селище са се намирали на територията на днешното село. Това селище е било обитавано през желязната и късноримската епохи. Останки от друго тракийско селище е имало и в местността Старите лозя. Тук са били открити каменно гърло и корито от неизвестен досега стар кладенец, а също така и много глинени съдове. Но най – бележит паметник от късноримската епоха е антична работилница за хромели (кръгли мелнични камъни).

В землището на село Хайредин се издигат повече от десет тракийски надгробни могили. Някои от тях имат имена: Бауренска могила, Илиева, Мерджанкова, Мечкарска, Сребрена, Станкова, Старата, Субашинска, Таралежковата могила и още няколко без имена, на които насипът е вече смъкнат от продължителното разораване с машини.

В землището на с.Хайредин има местности, някои от които имат доста старинен произход: Грълище, Дъбето, Крешка, Рупите, Тока, Чанковец и др. Те са признак, че в селото открай време живее българско население. Местността Крешка дава наименованието на новопроектираната екопътека.

През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността “Манастира”, намираща се на 1 км югозападно от селото.

Eкопътека ”Шишковите сливи” e с дължина 8 650 м. Маршрутът тръгва от с. Ботево, минава през с.Бързина и стига до с. Рогозен. Тя е кръстена на едноименна местност в с. Бързина.

Началото на екопътеката се намира на полски път до язовир „Рогозен“, а краят – до язовирната стена на яз.“Бързина“. Екопътеката се движи покрай яз. „Рогозен“, заобикаля блатиста местност и минава покрай преливната дига и язовирната му стена. Продължава на север като от източната страна се намира новоизграден фотоволтаичен парк и пресича напоителни канали. Движи се между работни блокове и достига регулационната граница на с.Бързина. По пътя на екопътеката има разклонение, обозначено с указателна табела, водещо до действаща чешма. Продължава покрай яз. Бързина, в чието начало се наблюдават – чапли и различни видове блатни птици. Екопътеката завършва при бетоновия пролив на яз. „Бързина“.

Архитектурно-исторически контекст:

Село Ботево се намира на 24 км южно от Оряхово и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р. Бързина, изтичаща от едноименния язовир, разположен на около 500м западно. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток със селата Липница и Алтимир, на юг – с Бързина, на запад – с Хайредин и на север – със Софрониево.

Землището на днешното село Ботево е населявано от най-древни времена. Сегашното село е разположено върху културен пласт на антично тракийско селище. Тракийски могилен некропол е открит в Лозята над селото. Могилен некропол има и на изток от селото след пясъчната кариера. Следи от трако-римско селище има и в местността Жерави бари.

Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Проданковица (Проданковец). След запустяването на Проданковец югоизточната част от землището му започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселва тук черкези и новото селище било наречено „Бръзенски черкези”. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселват оттам завинаги. На същото място започнали да прииждат заселници от планинските села – най-вече от Ботевградско и Врачанско. „Името му Ботево е произлезло от нашия славен поет и революционер Христо Ботев. Когато слезнал на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки” и потеглил с четата си за Врачанския балкан, пътят му минавал недалеч от с. Ботево, от източната страна на около 2 и ½ км. При местността „Кривия вир”. През тази местност минава река Бързина, на която, тогава, имало мост, наречен „Толова мост”. През този мост е минал Христо Ботев с четата си и се запътил към Врачанския балкан. До тогава слабо познавали Христо Ботев, но мълвата, че той е поет и революционер, който иска да освободи България от турско иго, се разнася навсякъде, затуй те нарекли новото заселище Ботево.”„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско” –(Из “Кратка историческа справка”, данните за която са събрани от Комитета за честване 1000 г. от Царството на Симеон Велики – 1929 г. (ДА- Враца. Фонд 1к, оп 1, ае 597))

Село Бързина се намира на 29 км южно от гр.Оряхово и е разположено по склоновете на три височини, между които се вие реката Бръзина бара – ляв приток на р.Скът. Селото е събран тип, но се дели на пет махали: Гладнишка, Глуарска, Кременска, Отвъдната и Ръндашка. За най – стара се смята Ръндашката махала. Землището се простира на площ от 16 648 дка и опира на изток в с.Липница и с.Алтимир, на юг – в с.Рогозен, на запад – в с.Манастирище и на север – в с.Ботево. На запад от селото при Чешмата се е намирало Латинското манастирче, разрушено при строежа на фурната. Това са били останки от тракийско светилище. През българското средновековие това място е почитано като оброк на Света Тройца. Тук е имало напрестолен камък с височина 1 м над земята и квадратна основа със страна 0,50 м. Върху този напрестолен камък селяните са клали овца в деня на празника на Св.Тройца.

Село Рогозен е разположено по средата на Северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Рогозен е ситуирано почти по средата между бившия околийски център Оряхово и настоящия областен център – Враца. На най – малко разстояние от околните градове е Бяла Слатина – на 18 км източно.

Землището на Рогозен граничи със землищата на неговите съседни села: на изток с Алтимирското и Сираковското, на североизток с това на с.Галиче, в югоизточна посока – с Добролевското и Борованското, на запад с Манастирското, Михайловското и Бели – Бродското, на север – със землището на Бързина и Манастирище и на юг с Малорадското. Надморската височина варира от 80 до 170 метра. Рогозен е почти компактно населено селище с приблизително еднакви дължина и ширина и е разположено на площ 2491 декара.

редмет на проекта в изграждането на велоалея ”Огоста” с дължина 10 000 м. Маршрутът тръгва от с. Хайредин, премина близо до с. Манастирище, за да достигне крайната си точка – с. Михайлово.

Началото на велоалеята се намира в североизточния край на с. Хайредин с лъкатушещи покрай брега на река Огоста завои, разкриващи запомнящи се гледки. Първата важна спирка по пътя на велоалеята е Паметникът в чест на 7-мата разстреляни летаци. Обособена е зона с места за сядане с перголи. Пресичането с първата улица в регулация се осъществява до моста на с. Хайредин, като същото следва да се случи и на моста на с. Манастирище над р.Огоста. По пътя велоалеята се пресича с границата на землищата на с. Хайредин, с. Манастирище и с. Михайлово. Малка част минава през уличната регулация на с. Михайлово. Велоалеята завършва при гора от тополи и брод през р. Огоста.

Архитектурно-исторически контекст:

Село Михайлово се намира на 35 км югозападно от Оряхово и е разположено до левия бряг на р.Огоста. През селото тече малката река Гноенишка бара. Тя изтича от изворите в местността Браничев геран до с.Черни връх, Ломско и се влива в местността Наклата под селото като ляв приток на Огоста. На Гноенишка бара до 1950 г. е имало 11 воденици и три големи яза. Селото се нарича открай време Долна Гноеница (което означава място, където е имало кошари и пасища), но с Указ № 191, обнародван на 22.04.1950 г. е преименувано на Михайлово. Това е личното име на септемвриеца Михаил Кънчев, който за да избегне наказанието на правителствените войски се отровил.