ХАЙРЕДИН – ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ “ШИШКОВИТЕ СЛИВИ”
Share :
Екопътеките и туристическите маршрути осигуряват безопасно и информирано движение из Община Хайредин. Основната цел е разнообразяване на туристическите услуги и увеличаване на посетителите в региона.
Eкопътека ”Шишковите сливи” e с дължина 8 650 м. Маршрутът тръгва от с. Ботево, минава през с.Бързина и стига до с. Рогозен. Тя е кръстена на едноименна местност в с. Бързина.
Началото на екопътеката се намира на полски път до язовир „Рогозен“, а краят – до язовирната стена на яз.“Бързина“. Екопътеката се движи покрай яз. „Рогозен“, заобикаля блатиста местност и минава покрай преливната дига и язовирната му стена. Продължава на север като от източната страна се намира новоизграден фотоволтаичен парк и пресича напоителни канали. Движи се между работни блокове и достига регулационната граница на с.Бързина. По пътя на екопътеката има разклонение, обозначено с указателна табела, водещо до действаща чешма. Продължава покрай яз. Бързина, в чието начало се наблюдават – чапли и различни видове блатни птици. Екопътеката завършва при бетоновия пролив на яз. „Бързина“.
Предвидени са: зони за народни тържества, детски кът, места за сядане, заслони, наблюдателни площадки, дървен пешеходен мост. Новопроектираните елементи за обзавеждане са преместваеми – маса с пейки, беседка, навес с пейка, дървена пейка, дървени шезлонги, кошчета за отпадъци, дървени парапети и огради покрай пътеката.
Съоръженията и обектите се разполагат на композиционни групи по такъв начин, така че да са максимално функционални и да не засягат частни имоти.
Архитектурно-исторически контекст:
Село Ботево се намира на 24 км южно от Оряхово и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р. Бързина, изтичаща от едноименния язовир, разположен на около 500м западно. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток със селата Липница и Алтимир, на юг – с Бързина, на запад – с Хайредин и на север – със Софрониево.
Землището на днешното село Ботево е населявано от най-древни времена. Сегашното село е разположено върху културен пласт на антично тракийско селище. Тракийски могилен некропол е открит в Лозята над селото. Могилен некропол има и на изток от селото след пясъчната кариера. Следи от трако-римско селище има и в местността Жерави бари.
Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Проданковица (Проданковец). След запустяването на Проданковец югоизточната част от землището му започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселва тук черкези и новото селище било наречено „Бръзенски черкези”. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселват оттам завинаги. На същото място започнали да прииждат заселници от планинските села – най-вече от Ботевградско и Врачанско. „Името му Ботево е произлезло от нашия славен поет и революционер Христо Ботев. Когато слезнал на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки” и потеглил с четата си за Врачанския балкан, пътят му минавал недалеч от с. Ботево, от източната страна на около 2 и ½ км. При местността „Кривия вир”. През тази местност минава река Бързина, на която, тогава, имало мост, наречен „Толова мост”. През този мост е минал Христо Ботев с четата си и се запътил към Врачанския балкан. До тогава слабо познавали Христо Ботев, но мълвата, че той е поет и революционер, който иска да освободи България от турско иго, се разнася навсякъде, затуй те нарекли новото заселище Ботево.”„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско” –(Из “Кратка историческа справка”, данните за която са събрани от Комитета за честване 1000 г. от Царството на Симеон Велики – 1929 г. (ДА- Враца. Фонд 1к, оп 1, ае 597))
Село Бързина се намира на 29 км южно от гр.Оряхово и е разположено по склоновете на три височини, между които се вие реката Бръзина бара – ляв приток на р.Скът. Селото е събран тип, но се дели на пет махали: Гладнишка, Глуарска, Кременска, Отвъдната и Ръндашка. За най – стара се смята Ръндашката махала. Землището се простира на площ от 16 648 дка и опира на изток в с.Липница и с.Алтимир, на юг – в с.Рогозен, на запад – в с.Манастирище и на север – в с.Ботево. На запад от селото при Чешмата се е намирало Латинското манастирче, разрушено при строежа на фурната. Това са били останки от тракийско светилище. През българското средновековие това място е почитано като оброк на Света Тройца. Тук е имало напрестолен камък с височина 1 м над земята и квадратна основа със страна 0,50 м. Върху този напрестолен камък селяните са клали овца в деня на празника на Св.Тройца.
Село Рогозен е разположено по средата на Северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Рогозен е ситуирано почти по средата между бившия околийски център Оряхово и настоящия областен център – Враца. На най – малко разстояние от околните градове е Бяла Слатина – на 18 км източно.
Землището на Рогозен граничи със землищата на неговите съседни села: на изток с Алтимирското и Сираковското, на североизток с това на с.Галиче, в югоизточна посока – с Добролевското и Борованското, на запад с Манастирското, Михайловското и Бели – Бродското, на север – със землището на Бързина и Манастирище и на юг с Малорадското. Надморската височина варира от 80 до 170 метра. Рогозен е почти компактно населено селище с приблизително еднакви дължина и ширина и е разположено на площ 2491 декара.