А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я „На венец” – наименование на сглобка при дървена стенна конструкция, характерна за къщите от периода XVI-XVIIв., предхождащ Възраждането в България. Стените са от широки, дълги талпи в хоризонтални редове, сглобени в ъглите „на венец” с дървени клинове чивии – без употреба на гвоздеи. Дървената стенна конструкция „на венец” през Възраждането почти не се използва по Българските …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Мавзолей (лат. Mausoleum от гр. име Mausolos) – монументална надземна надгробна постройка, включваща понякога освен гробната камера (често подземна) още и възпоменателна зала. Широко разпространение Мавзолеите имали в Древен Рим. Името си водят от гробницата на персийския сатрап Мавзол (ІV в. пр. н. е., т. нар. Халикарнаски мавзолей в Мала Азия.). Мазгал (тур. араб.) – тесен отвор за …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Лаконикум (лат. от Лакония – Спарта) – Част от калдария на баните, обикновено кръгла и затворена с дебели стени за по-голямо затопляне. Ламасу (асир.) – архитектурна пластика у старите народи на Двуречието във форма на колосални бикове с човешки глави, фланкиращи входовете на дворците. Ларариум (лат. lares – домашни богове-гении) – място в римското жилище, където се …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Кавалиер (ит. kavaliere – конник) – подземна постройка в пространството, заключено между стените на бастиона и покривът, който се използва като артилерийска площадка. Кавеа (лат. cavea – вдлъбнатина, кафез, голяма дупка) – голямата конкавна (вдлъбната) повърхнина на гръцкия театрон, върху която били наредени в полукръгове седалките на зрителите. Каведиум (лат.cavedium – вдлъбнат отвор в къща) – друго …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Ижа (ст. слав.) – 1. Място за убежище, колиба. 2. Едно от наименованията на главното жилищно помещение с огнището в българската народна къща. Употребява се предимно при уземните къщи в Западна България. Други наименования за същото помещение са: колиба, в’къщи и др. Изодомум опус, изодом (гр. isodomos – еднаква зидария) – Зидария, при която квадрите са в …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Занца, задница – помещение със стопанско предназначение в уземните и странджанските възрожденски къщи в България. Защитена пътека (фр. chemin couvert) – пътека между контраскарпа и гласиса, образуваща допълнителна отбранителна позиция и място за дислокация при контраатака. По късно прераства в гръбнак на системата от плацдарми. „Зверинен стил” (рус. звериный стиль) – Орнаментни форми с мотиви главно от животинския свят …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Евритмия (гр. от eû – добре и rhytmós – равномерно движение, ударение) – 1. в архитектурата (според Витрувий) – Добри пропорции на сградата или ансамбъла; 2. Равномерното разположение на частите на цялото в кръг. Евстил (гр. eustylos – добра колона) – според Витрувий: Разположение на колоните, при което разстоянието между 2 съседни колони е равно на …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Двубазисна крепост – с два укрепени пункта, фланкиращи проход, брод или други стратегически места. Декуманус, Декуманус Майор (лат. decumanus или decimanus – десети по ред) – 1. първоначално – Посоката „изток-запад” на улиците в римския военен лагер; 2. по-късно – Една от двете взаимноперпендикулярните главни улици с посока Изток – Запад на произлезлия от римски военен лагер град; …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Габарит (фр. gabarit) – Общ ограничителен контур (силует) на сграда или архитектурен обект. Габион (ит. gabbione – кош) – защитни прегради от кошове без дъно, напълнени с камъни, чакъл или пръст. Когато тези прегради се правели с чували, напълнени с пясък, или от натрупани чимове, били наричани Бонети. Гейсон (гр. geison) – Главен корниз в каменната антична архитектура, …
А|Б|В|Г|Д|Е|Ж|З|И|Й|К|Л|М|Н|О|П|Р|С|Т|У|Ф|Х|Ц|Ч|Ш|Щ|Ъ|Ю|Я Вал (лат. vallum – насип), герме, еркесия – дълго землено защитно съоръжение с ров пред него и понякога със стражеви кули. Аспарухов вал и др. Валган, Валганг (нем. Walgang – пътека върху вала) – широка насипна пътека зад траверсите на крепостните съоръжения за разстановка на артилерията. Вартен (нем. warten – чакам, наблюдавам, следя) – невисока, самостоятелна стражево-наблюдателна кула край пътища и …
