Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/intoarch/public_html/aggastudio.com/wp-content/plugins/seo-ultimate/modules/class.su-module.php on line 1195
Форма и дизайн

Форма и дизайн

Формата е основен белег на архитектурата. Това 3D изображението, което ражда мозъка на твореца. Спокойно можем да приемем, че формообразуването е висша форма на дизайн, което я определя като най-висша форма на изкуство в следствие на човешкото въображение.

ЕЛЕМЕНТ 3 В АРХИТЕКТУРАТА

черната_форма_агга

Връзката между личността и изкуството е пряко свързана с чувствителността на хората и нуждата им от красиво. Силата да твориш като създаваш уникални нови форми има пряка връзка с личните убеждения и това, което искаме да променим или внушим у околните. За архитектите от АГГА студио съществуват два вида творечество – това, което напълно задоволява нуждите на хората, пречупвайки съществуващи идеи през призмата на конкретна ситуация. Вторият вид проекти ни карат да се чувстваме още по-уникални, като създаваме нещо за пръв път, пречупено единствено през нашето съзнание и въображение. Това е този импулс, който ни кара да се чувстваме успели с новосъздадения дизайн

“Богатото въображение функционира в две форми. Едната е известна като “синтетично въображение”, а другата като “креативно въображение”

Наполеон Хил

Материята съществува в много състояния, но когато импулсът провокира трансформацията на една абстрактна форма в ясна дефиниция и с доказано приложение, то ние говорим за синтетично въображение. Именно според Хил, колкото повече развиваме нашето синтетично мислене, толкова по-близко сме до другото – материалното. Изкарването на пари е пряко свързано с умението да отсяваш и траснформираш идеи. Ние вярваме, че въпреки постоянното уеднаквяване и глобализация, все още е възможно да бъдем уникални. От АГГА студио сме сигурни, че най-добрите резултати идват след като творческото въображение премине през обработка на синтезирано мислене. Първият оригинал винаги носи уникалността в себе си, а всичко останало е някаква форма на реплика.
формообразуване
Всяка сграда участва в пространството със своите външни и вътрешни обеми, носещи своята информация, която ги прави повече или по-малко комуникативни спрямо хората. Известно е, че повтарянето на една и съща информация, не увеличава количеството информация, а само размера на кода, което е равностойно на инвестиции. Без наличие на потребител, макар и въображаем, понятието информация губи смисъл. Най-общо информацията, противоположно на ентропията, означава подреденост на системата. Информацията има моделираща, оформяща и прогностична функция. Различието и разнообразието са истинската основа на формата и дизайна. Информацията е отразено разнообразие, а информационният процес е отразяване на разнообразието. Декодирането на смисъла на формата означава да бъдат разчетени всички заложени от проектанта и изпълнителя принципи и значения.

Най-съществената част от архитектурно-дизайнерското проектиране е формообразуването. Работата по създаване на формата включва едновременно обезпечаване на предвидената функция и обличането й в образ. Необходима основа за формообразуването е фундаменталното познание за морфологията на формите. За пореден път си даваме сметка, че в творчеството всички начални позиции произтичат от моделите, заложени в природните структури. Ползвайки инструменти като математиката, Евклидовата геометрия и по-нататък висшата математика, човечеството се стреми да извлече количествени характеристики и съотношения и така да опише колкото се може по-точно строежа на природните форми.

Forma_agga_studioНауката ергономия се занимава с антропометричните, биохимичните и психофизиологическите характеристики на човека, най-вече в материална среда. Изследванията и данните от ергономията, оформени като нормативи и стандарти, помагат за оптимизация на употребяваните от човека уреди и ползването на определено пространство и материя. Когато трябва да се отчитат антропометричните размери на човешкото тяло, се прилага метод на персентилите. По своята морфология и психофизиология човек е създаден като движещ се вид.

Статистиката показва, че до пенсионирането си седящо работещият човек прекарва 80,000 часа обездвижен. Това води до увреждания на гръбначния стълб, мускулатурата, ставите. Нарушава се циркулацията на кръвта и лимфната течност. 70 до 80 % от работещите страдат от болести на гръбначния стълб, а 30 % от болничните дни годишно са по същата причина. В Германия разходите за болести, причинени от несъвършенства на работното място – неправилно оразмеряване, лоша поза – са 400 €/ човек/ на ден. Тези данни поставят високи критерии при ергономическите изследвания, свързани с работа в седнало положение. Друга насока за подобряване на работната поза се осъществява при усъвършенстването на мебелите, които предоставят възможност за все по-голям комфорт чрез подбор на материали и променливи положения на плоскостите им. Става ясно, че най-сериозни изисквания по отношение на ергономическите норми са тези, отнасящи се за работната среда. Последната, от своя страна, е под сериозния натиск от страна на иновативните технологии. Появяват се нови електронни уреди за работа с все по-рационални размери и улеснения при ползването. Други устройства, като стационарния телефон, например, изчезват от употреба, освобождавайки място за нови.

Ако се върнем на синтетичното въображение, спокойно можем да го определим като способ за комбиниране и организиране на съществуващи форми и материи. Реално нашето мислене обработва форми и пространство, степенува функциите по приоритет и тогава започва естетическата обработка, която най-добре се случва на ротационен принцип. Проекцията на нашата мисъл е следствие от всички тези етапи и нашата мисъл би трябвало да се “върти” до тогава, когато сме постигнали съвършенство на всички финкции, форми и материали.

Обикновеният човек, незапознат с проблемите на художественото проектиране, споделя ширещото се мнение, че тези задачи се решават успешно и без творческата намеса на специалист, достатъчни са добра компютърна база и необходимият софтуер. В действителност тези задачи се решават чрез методите на математическото проектиране, но неговите изходни данни се задават от самия дизайнер. Творческите проблеми при формообразуването зависят от творческите възможности на твореца и неговата индивидуалност.

Съществуват много видове форми, но най-много се инвестира в динамични такива. Основната работа на архитекта при новопроектирани сгради е да съобрази формата и дизайна с конструкцията. До преди няколко години се намираше за иновация, разглеждането на конструкцията като дизайн и изваждането й на показ. Всъщност ние хората все още използваме предимно вертикални носещи конструкции, а очевидно е възможно да разчитаме на много по-прости и устойчиви структури, открити в природата.

Формата и дизайнът приличат на музиката – имат толкова много разновидности и всяка от тях носи нещо уникално. Приличат си и по начина, по който влиаят на околната среда, на настроението и на качеството на живот. Резултатите и удобството са предопределени от нашите възприятия и сетива. Ние не можем да възприемем нещо, което не можем да видим или докоснем. Човешкия мозък предпочита твърда музика или мелодична, като същото важи и за формата.

В природата наличието на симетрия е един от най-възвишените формообразуващи принципи. Симетрията ни дава възможността да изградим максимално организирана и правилна конструкция. Същевременно дарява нашите сетива по равно за лява и дясна част. Ние имаме нужда да ходим на два крака, да седнем удобно, да пипнем с двете си ръце и да видим с двете си очи, което автоматично определя потока на информация към мозъка. Той е Х2, следователно всяка една форма трябва да носи белег на симетрична информация. Всеки обекъ се изчертава по две координати X/Y, но появата и на Z променя абсолютно всичко. Човешки мозък също обработва повечето кадри в една равнина и само ъгъла на наблюдение ни дава информация по Z, което автоматично ни кара да наричаме обемът – несиметричното дете на формообразуването.

ЕЛЕМЕНТ 3 В АРХИТЕКТУРАТА

Можем да заключим, че формите могат да бъдат агресивни и пасивни. След като формата в архитектурата трябва да служи на хората, следва че пасивните дизайни са много по-благоприятни за нас, тъй като ни служат много по-удобно от агресивните. Архитектурата трябва да бъде подчинена на нашите нужди, а не тя да определя и подтиска нашата истинска човешка същност.

© 2013, AGGA Studio. All rights reserved. Rating for aggastudio.com

Коментирай чрез Facebook

Секс и еротика в архитектурата

Архитектурата е неизменна част от човешкия живот и в усилието си да...

Close